Любителски кадри*, показващи участници в контрапротеста против съдебната реформа, които наистина не знаят за какво всъщност са пратени край южната фасада на Съдебната палата, заляха социалните мрежи през последните два дни.
Нормално е да сме смутени от невежеството на контрапротестиращите, както и от начина, по който се прави (контра)протест против реформата в съдебната система в България, от която зависи благоденствието и във всяка друга област на обществения живот. А именно с посредственост и въздигане на нецензурни лозунги, без на демонстрацията да присъства нито един юрист. С хора, водени от младежи с мутренски осанки, които не са способни да назоват нито името на министъра правосъдието, нито да разпознаят неговия образ на снимка.
Но е погрешно да превръщаме тези хора в изкупителни жертви.
Нелепо е да си въобразяваме, че ние, които сме имали късмета да осъзнаем колко важна е необходимостта от провеждане на незабавна съдебна реформа, сме нещо повече от тях, при все че и те, и ние сме засегнати от пипалата на едно и също задкулисно зло.
Жестоко се самозалъгва този, който си въобразява и си вярва, че той никога не може да бъде докаран дотам, че да се превърне в податлив на пропаганда, наивен и уплашен човек, който, вероятно срещу някакво скромно възнаграждение, е склонен да изразява омраза, която дори не изпитва, към хора, които дори не може да разпознае на снимка.
Всеки от нас познава добре образовани и начетени хора, от които Системата се е отърсила, докато те все още са в разцвета на силите си. Животът не е само такъв, какъвто си го направиш ти. Понякога е изпълнен с предпоставки, които не зависят от теб. Например дали ще се родиш в Сомалия, или пък ще се родиш в Европа; дали ще израснеш в София, или ще опознаеш света в Айдемир; дали ще бъдеш възпитан от добро семейство, или родителите ти няма да имат никакво време за теб, било то от много работа или от келешлък. Понякога всичко опира до късмета, а той нерядко е лош.
Твърде удобно е да си мислим, че „контрите“, тоест податливите на манипулации бедни и невежи хора, които волно или неволно живеят просто ден за ден, са виновни за положението, в което се намираме всички ние.
Това мислене е особено удовлетворяващо за задкулисието.
Най-лесно е да си кажем, че учителите по история са виновни, задето 25 години след демократичните промени никой не преподава на българските ученици историята в периода 1944-1989 г., а също и тази на т. нар. „преход“.
Не е особено ангажиращо да обвиним артистите, писателите и поетите за липсата на култура и за повсеместното опростачване. Или контрольорите в градския транспорт за това, че нямаме пари да си закупим билет. Или пък да си изкараме цялата злоба върху касиерката в супермаркета, която работи за 500 лева на месец, задето сме си закупили „Снежанка“ с изтекъл срок.
Изкупителните жертви са удобните мишени, върху които можем да стоварим натрупания в душите ни гняв. Но удовлетворението винаги е кратковременно, когато възмущението не е насочен към истинските виновници.
В този ред на мисли, още по-удобно е, когато кажем, че журналистите, които изграждат медийния дневен ред, са най-виновните сред най-виновните, въпреки че твърде често опираме до тяхната трибуна, когато са нарушени нашите човешки и граждански права.
Да виниш цялата журналистическа гилдия, задето повечето медии са отразили контрапротеста в подкрепа на статуквото в съдебната система като легитимен, след като очевидно не беше такъв, е също толкова нелепо, колкото да се сърдиш на джипито си, задето не ти дава направление за специалист, въпреки че не от него зависи броят на тези хартийки.
Изобщо в концепцията „контрапротест“ има нещо дълбоко сбъркано. Тези демонстрации почти винаги са подбудени от хищния порив на властта да запази своето статукво. Затова, ако питате мен, на това явление изобщо не би трябвало да се обръща медийно внимание. Него го няма в никое истинско либерално общество и обикновено се провежда там, където властта е по-скоро авторитарна и задкулисна, каквито и красиви думи за демокрация, хуманност и европейски ценности да изричат найните кукли на конци.
България, за удобството на консумиращите власт, също отговаря на предходното описание. А съдебната реформа е първата стъпка към изграждането на модерно европейско общество. Процес, който прекалено много закъсня.
Конец.
*Авторите на повечето видеоматериали и фотоси са участници в събралата поне 2 хиляди души демонстрация в подкрепа на съдебната реформа, заради провеждането на която пропагандната машина назначи и въпросната контредемонстрация.
