Както всички новинарски агенции съобщиха, ядрена сделка с Иран е факт. Въпреки негодуванието на редица съюзници на САЩ, сред които Израел и Саудитска Арабия, споразумение има. То идва насред вихреща се гражданска война в Сирия, нестабилност в съседните Ливан и Ирак и офанзива на групировката „Ислямска държава“. Според запознати източници, една от клаузите в сделката се отнася – очаквано – за Сирия. Но преди да кажем какво и как би могло да се промени на терен в Сирия след обявяването на сделката между Иран и шестте световни сили, нужно е да припомним какво точно представлява политиката на Иран в Дамаск.
Ирански знамена и флагове на милиции се вееха над духовното сърце на Дамаск, древната Голяма омаядска джамия, разположена в центъра на Стария град на сирийската столица. Конкретният повод за празнуващата тълпа беше Денят на Йерусалим, празнуван всеки последен петък от свещения месец Рамадан – празник, иницииран от аятолах Хомейни през 1979 година. Но тази година за първи път се видя и нещо ново – липсваха напълно сирийски знамена.
Участието на Иран в Сирия винаги е било дискретно, но вече е крещящо. „Иранизацията“ на Сирия върви с пълна скорост или поне толкова бързо, колкото е възможно преди възможността режимът в Сирия да рухне. И докато ядрената сделка на Иран със САЩ и групата преговарящи държави стана факт, все повече изглежда, че Техеран може да жертва Башар Асад и корумпирания му елит. Но в никакъв случай няма да бъдат оставени милиардите инвестиции в управлението на Сирия, играещо роля на „мост“ към Средиземно море и Ливан.
Най-новата проява на тази решителност да се контролира сирийската столица, се вижда в конфискацията на стотици акри земя около иранското посолство в квартала „Меззе“. Жителите, разселени принудително и произлизащи главно от сунитски фамилии с ниски доходи, едва ли ще получат компенсации. Все повече иранци се заселват в опразнените от войната къщи и райони на Дамаск, като богатите купуват земи в по-добрите области и особено около шиитската светиня „Сайда Зейнаб“. За обикновените хора е все по-видима ролята на Иран и най-вече взаимовръзката: с отслабването на режима на Асад, Иран се възползва все повече.
Маскиран като религиозна подкрепа между иранските шиити и алауитското малцинство в Сирия, тази връзка никога не е била нещо повече от фиктивен брак, започнат през 1980 година, когато Сирия подкрепи Иран във войната срещу Ирак. Но това партньорство се превърна в толкова неравно, че придоби повече вид на отношения между господар и подчинен, че в някои отношение и до пълна зависимост. От началото на сирийските протести през 2011 година, иранското правителство изразходва милиарди долари, за да съхрани на власт правителството в Дамаск. Освен обмяна на разузнаване, доставки на оръжие и петрол, Иран подпомага Асад и с Интернет подкрепа. Използвайки наученото от масовите протести през 2009 година в Иран, Техеран разработи сложна „кибер-армия“ – една от най-добрите, притежавани от държава след Китай. Паравоенните единици пък, действащи на терен в Сирия, са обучавани от един от големите стратези на Близкия изток, генерал Касим Сюлеймани, командир на елитните части „Ал Кудс“, който беше в „черния списък“ на САЩ (с постигането на сделката между САЩ и Иран, името му ще бъде премахнато).
В началото на тази година генерал Сюлеймани разгърна допълнителни ирански части, подкрепени от афгански наемници (немското издание Der Spiegel направи специален репортаж за тях). Тяхната задача е да охраняват периметъра около Дамаск, след напредването на „Ислямска държава“ в Палмира и Дейр ез Зор. Според различните оценки, тези допълнителни части са между 7000 и 15000. Иранският президент Хасан Рухани обяви публично, че Иран ще подкрепя режима в Дамаск „до края на пътя“, каквото и да значи това. Но това изявление беше направено преди постигането на ядрената сделка със САЩ. Тази подкрепа не идва по идеологически причини, а защото сегашното положението на властта в Сирия позволява на Техеран да заеме стратегически и политически позиции. С обявяването на сделката във Виена, иранската икономика ще си поеме дъх и инвестициите ще скочат. Иран е описван като „най-големият в света неразработен пазар“ от британския експерт Мартин Сорел, а на разположение са и третите по големите петролни резерви в света.
Големите петролни компании вече посетиха Техеран, за да обсъдят бъдещето на иранската петролна индустрия. Ще отклонява ли Иран част от големите печалби към финансиране на военните си части в Сирия? Почти със сигурност. Възможно е Иран да бъде разгледан от P5+1 (САЩ, Великобритания, Франция, Русия, Китай и Германия) като играч в борбата срещу „Ислямска държава“, общ за всички враг. Това ще позволи „изхвърляне“ на Асад от играта, без това да повлияе на иранските инвестиции в Сирия
Според експерти казаното по-горе почти със сигурност е част от сделката. В този последен обрат в играта, сирийският народ седи безпомощно на шахматната дъска, където пешките се движат от големите играчи за техните собствени интереси. А жертвите на сирийската гражданска война преминаха 220 000 души.
