Референдумът в Гърция предстои. На гръцките граждани им предстои да кажат "Да" или "Не“, но на какво?
В последните пет месеца, в които течаха преговорите между така наречените "кредитори" и гръцкото правителство, станаха ясни основните точки, по които кредиторите няма да отстъпят. Въпреки това, правителството на Гърция пое риска да ги оспорва до последния ден. На няколко пъти Европа и МВФ предупредиха Гърция, че няма да има отлагане на датата 30 юни за превеждането на плащането от 1.6 милиарда към МВФ. Въпреки това, министър председателят на Гърция заложи на популистки изказвания и празни ходове и, очаквано, след месеци преговори, икономиката на Гърция се сви с близо 25 процента. Няколко дни преди крайният срок дойде и изненадващото решение на правителството на Гърция за провеждане на референдум, комбинирано с изискване датата за плащане към МВФ да бъде преместена до провеждане на референдума.
Европа отказа, както вече бе предупреждавала, и след нелогичната и неприемлива маневра на Ципрас усили натиска върху гърците, като ги заплаши в прав текст, че на референдума ще гласуват за оставането си в ЕС и Еврозоната.
За какво обаче ще гласуват гърците? С по-малко от седмица пред тях, те трябва да участват в референдум, който се провежда в противоречие с всички правила за провеждане на допитване до народа. Сред паниката на затворени банки, привършващи стоки и празни магазини и заведения; сред огромни опашки от пенсионери пред банките и ужас от утрешния ден, гръцките избиратели трябва да вземат решение дали да се съобразят с една сложна икономическа програма, която дори вече не е на масата. Каквито и да бъдат резултатите от този референдум, те няма да отразяват изобщо нагласите на обществото. Притиснати в ъгъла, гражданите ще гласуват, повлияни от емоции, не от разум.
Кому е нужно това?
Референдумът беше възможност, която винаги е била на масата. От самото начало на идването на СИРИЗА на власт. Ако беше проведен навреме, с тогавашните искания на кредиторите, които не се различават съществено от днешните, гърците щяха да имат шанс да помислят какво наистина искат. Ако Европа беше предупредена за този ход, може би щеше да проведе разяснителна кампания, а не в стремежа си да притисне правителството, да поставя този ултиматум на избирателя - вън или вътре в Еврозоната.
СИРИЗА обаче пожела до последно да се пазари, за да се натовари с всички политически позитиви, които биха могли да произтекат от евентуално либерализиране на отношението на Европа към дълга. Безогледното изчакване до последния час не донесе очакваните резултати и СИРИЗА прехвърли топката на народа, ясно заявявайки, че ако суверенът гласува с "Да", те няма да продължат да управляват и няма да сложат подписите си под споразумение с Европа. Страхливо, но далновидно решение на едни политически вампири. В условия на затворени банки, ужас и хаос, вероятността Гърция да гласува с "Да", притисната до стената, е голяма. Но ако плановете за допълнителни рестрикции бъдат подписани, те ще бъдат подписани от друга политическа сила, давайки на левите шанса "да се върнат на бял кон". Ако все пак Гърция гласува с "Не", то СИРИЗА остава на власт, но без да носи политическата отговорност, както би било редно в случая.На безстрастния наблюдател обаче е ясно, че СИРИЗА ще остане пряко виновна за свиването на икономиката от последните 5 месеца, провеждането на инфарктния референдум след 30 юни, което бе причината за затварянето на банките и целия хаос, както и "детинското" и "незрялото" си поведение по време на всичките тези месеци, в които кредиторите дадоха да се разбере неколкократно, че левите управляващи на Гърция правят зрелища и позират пред камерите, но всъщност не се държат сериозно на масата за преговори. Дори сдържаната Кристин Лагард, председател на МВФ иронично коментира в даден момент, че ще е добре в тези преговори да участват пълнолетни хора.
Това са управляващите на Гърция в момента.
А те са управляващи, защото традиционните партии бяха наказани от избирателя, затова че са довели страната до положението, в което се намира. Това наказание изглежда напълно основателно на фона на огромните кредити, теглени от правителството за публичния сектор; тежката и свръх скъпа пенсионна система, заемаща 16 процента от БВП; огромния бюджет за отбрана, включващ две подводници, които дори не са били въведени в режим на експлоатация и неразбираемата данъчна система, която дава хиляди вратички за манипулиране и много възможности за избягване.
Оказва се, че политическата класа на Гърция е безпомощна както да проведе така необходимите реформи в публичния сектор, така и да защити компетентно гръцкия народ от лишенията, които Европа й налага.
Уви, политическите партии навсякъде отразяват и самите избиратели. Да делим политическия елит от народа при условията на парламентарна демокрация, е меко казано несериозно. Народът е съучастник, който гледаше всеки ден некомпетентните действия на правителството си и избра популизма. Избра парада на вдигнати якички и високопарни фрази, лишени от смисъл. И така, докато вратите на банките не затвориха в истинския смисъл на думата.
Популизмът не е спасил никого никога, независимо колко красиво и лесно звучи и какви емоции язди.
Единствено здравият разум побеждава в трудни ситуации и е време гърците да намерят път към него. В неделя обаче такъв път няма да има, защото времето за проява на здрав разум изтече. Бъдещето лежи пред Гърция непредвидимо и трудно- за добро или зло.
