Преди малко повече от седмица Гергана Паси (бивш външен министър и бивш министър по европейските въпроси) сподели в своя личен профил във Фейсбук, че е била следена в продължение на месец от екип на папарашко предаване. Стана ясно, че тя, съпругът ѝ и цялото ѝ семейство дълго време са изпитвали тревога, тъй като са забелязали, че ги следят и снимат.
Случаят възбуди широк обществен дебат за това къде е границата, която медиите не трябва да прекрачват.
Медийният морал
В Етичния кодекс на медиите в България пише: „Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи.“
Всеки сам може да прецени доколко важна за обществото е информацията, че Гергана Паси ходи на фризьор.
„Личната неприкосновеност – като личен избор, като защитено от закона право и като етичен стандарт въобще, и в журналистиката в частност, може да бъде дискутирана и уважавана само в общество, което позволява на хората избора как да живеят живота си без външна намеса,“ твърди експертът по медийна етика доц. Весела Табакова в Свободата на изразяване и журналистическата етика. Тя твърди още, че моралната оценка за личната неприкосновеност в наши дни е подложена на специфично изпитание.
Няма конкретен закон в България, който задължава медиите да се съобразяват с Етичния кодекс, но много медии по света са въвели свои практики, създадени на базата на общото разбиране за морал.
В своята практика, пише доц. Табакова, ВВС формулира своите принципи на неприкосновеност на личния живот, които се определят от обществения интерес, поведението на снимания и мястото. Счита се, че хората имат по-ограничено право на личен живот, когато извършват действия, които противоречат на обществения интерес, каквото са криминалното и противообщественото поведение.
Какво гласи законът?
Всеки човек има право да бъде защитен от нежелана намеса в личния му живот. Личната неприкосновеност може да бъде дефинирана като правото на човек да бъде оставен сам и необезпокояван от другите. Тя е регламентирана в чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата и основните свободи на човека, според който „всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.“
Чл. 32. от Конституцията на Република България пък гласи:
„(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“
Каква е съдебната практика?
Според съдебната практика се прави разлика между публичните и частните фигури. Частна фигура е онази, която не работи в национална или международна публична администрация – личност, която не предизвиква широко внимание поради характера на своята дейност или поведение. Повечето хора принадлежат към тази категория.
С особена закрила се ползват непълнолетните и малолетните, жертвите на нещастия, катастрофи, престъпления и близките им, малолетните, хората с умствени затруднения и проблеми.
Под публични фигури се разбират хората, чиято лична неприкосновеност е редуцирана, но само в определена степен. Това са важните за обществото личности, които заемат високи политически позиции, както и хора с постижения в сферата на шоубизнеса и спорта, които се очаква да са приели публичността като част от тяхната трудова дейност.
Самият обществен интерес безусловно налага гражданите да бъдат информирани за поведението на хората, от които зависи техният собствен живот, но само по отношение на поетите от тях публични агажименти. В този смисъл, има огромна разлика между заснемането със скрита камера в защита на обществения интерес и воайорството, задоволяващо желанието на част от обществото да научава клюки от личния живот на популярните личности.
***
Предвид цитираната по-горе алинея 2-ра от чл. 32-ри на Конституцията на Република България, изводът по отношение на папарашкото предаване, което преследва публични личности в тяхното ежедневие и ги заснема без тяхното знание е, че някои действия на част от екипа на предаването са противоконституционни. А дали екипът ще се съобрази с Етичния кодекс, който все пак допуска тайното заснемане на важни обществени личности, но само при наличие на изключителна важна за обществения интерес информация, това вече е въпрос на негова лична преценка.
Използвана литература и цитирани източници:
Етичен кодекс на българските медии.
Конституция на Република България.
Табакова, Весела (2008). „Свободата на изразяване и журналистическата етикета“, УИ „Св. Климент Охридски“, София.
