Докато през последните години македонският премиер Никола Груевски отделя стотици милиони евро за мегаломански строежи на сгради и паметници в централната част на Скопие (опитвайки се чрез тях да затвърди националмакедонизма, с чиято помощ той се задържа на власт близо 10 години), много голяма част от югозападните ни съседи живеят бедно.
Проблемите в Македония далеч не са едва от днес
След колапса на Социалистическата федеративна република Югославия, който се състои в началото на 90-те години, икономическото развитие на новата държава Македония се възпира от лошата инфраструктура и от гръцкото икономическо ембарго, дължащо се на посредствените спорове между двете балкански държави (Македония и Гърция) за името на югозападната ни съседка и за визията на нейното национално знаме.
Още по време на югославския си период Македония е икономически най-неразвитият регион в Западните Балкани, заедно с Косово. И до днес властта в Скопие е задкулисно свързана с Белград и Москва, макар и вече повече от 20 години Македония да е независима държава.
През 2001 г. в страната избухва етнически военен конфликт, който привършва с Охридските споразумения, в които се включва приемането на албанския език за втора официална реч в Република Македония и увеличаване на участието на етническите албанци в правителствените институции, полицията и армията.
Как живеят македонците в наши дни?
Средната работна заплата в Македония е с 31% по-ниска от тази в най-бедната държава в ЕС – България*. Стандартът на живот на македонците не се отличава значително от този на българите, но все пак югозападните ни съседи са значително по-бедни. В сравнение с този у нас, БВП на глава от населението в югозападната ни съседка е с 1/3 по-нисък*. Близо 1/3 от населението на Македония живее под прага на бедността, докато в България 1/5 от населението е под този праг*. Сметките за вода, отопление и електричество са средно с 30% по-високи от тези в България*. Цените на хранителните продукти са по-ниски с около 20%, а бензинът е с 10% по-скъп*.
Безработицата в югозападната ни съседка е изключително висока за Европа – 31% от населението в трудоспособна възраст няма работа (В България този процент е три пъти по-нисък – 11.1%)*. Предполага се, че реалният процент на безработните в Македония е с около 10% по-нисък, тъй като много хора са заети в т.нар. сив сектор. Дори и това да е така, процентът на хората без работа пак остава много висок.
Икономиката на Македония е 5 пъти по-слаба от българската – равнява се на 9 и половина милиарда щатски долара (докато българският БВП е на стойност от 51 милиарда)*. Външният дълг на Македония като процент от БВП е два пъти по-голям от българския - съответно 34% и 16.3%*.
Днес в страната има относителна макроикономическа стабилност с ниска инфлация. По време на световната финансова и икономическа криза Македония бележи икономически ръст в резултат от увеличаването на броя на преките чуждестранни инвестиции в страната. Македонската валута е стабилна, тъй като е прикрепена към еврото. Сивата икономика формира около 40 процента от брутния вътрешен продукт на югозападната ни съседка.
Чашата на недоволството преля в началото на този месец
През последните месеци Зоран Заев – председателят на македонската социалдемократическа партия (СДСМ), на няколко етапа разпространява скандални записи на разговори между хора на властови позиции, в това число и с Никола Груевски - премиерът на страната. От тях става ясно, че правителството оказва сериозен натиск върху съдебната система, назначава зависими от тях служители на ключови държавни позиции, участва в големи корупционни схеми, манипулира изборните процеси и налага тотален контрол върху македонските медии. Властта отрича обвиненията и твърди, че записите са фалшиви и ги определя като сценарий на чуждестранни шпиони.
Това далеч не е първият протест срещу властта в Македония в последно време. Стотици студенти, преподаватели, ученици и граждани протестираха през есента, когато депутати приеха скандален закон за висшето образование, според който студентите трябваше да бъдат подлагани на държавни изпити два пъти по време на тяхното следване – веднъж след втората година на обучението им и още веднъж след четвърти курс. Тогава се стигна до студентски окупации в много от македонските висши учебни заведения.
По всичко личи, че краят на режима на Груевски наближава. Хилядите демонстранти, които протестират в центъра на Скопие всеки ден, са категорични, че няма да отстъпят и ще са на улицата до оставката на правителството.
*Даннте са от сайта NationMaster.com
