Важните новини от Сирия не спират, въпреки че напълно изчезнаха от новинарските емисии у нас. Последните два месеца са особено наситени със събития, които може да се окажат решаващи на този етап не само за контрола върху терен, но и за самото управление на страната.
На първо време, от две седмици насам се водят ожесточени сражения в пограничната зона между Ливан и Сирия, в областта Каламун. От едната страна са ливанската група Хизбулла и режимът, които целят да задържат района, тъй като той свързва южната и северната част на Сирия и важната магистрала Дамаск - Алепо. За Хизбулла, подкрепени от Иран, област Каламун е важна заради разположението й – гранична зона, наситена с враждебни на Асад групи. Традиционно, населението в сирийската част на Каламун е настроено и срещу влиянието на Иран. Ако някоя от опозиционните групи – независимо ислямисти или не – успее да задържи за постоянно тази част на Сирия, това би заплашило постовете на Хизбулла от ливанската страна на границата. От другата страна на фронтовата линия са микс от ислямистки фракции, Свободната сирийска армия (ССА) и "Ислямска държава" (ИД). Ислямистките фракции се сражават срещу режима, "Ислямска държава" и някои бригади на ССА, а частите на ССА водят битки главно с Хизбулла, ИД и някои части на ислямистките формации. Тази серия от битки, водени на 60 км. северно от столицата Дамаск, са обобщени под името "Битката за Каламун". За тази битка участниците се подготвяха в продължение на 6 месеца и са готови на всичко. Лидерът на Хизбулла, Хасан Насралла, беше категоричен в последната си реч, че ще „прогони ислямистите“ от Каламун. Всеки за себе си в общата цел - контрол върху важната област Каламун. И всичката тази размяна на куршуми на фона на нюансираната обстановка: Хизбулла не иска да участва толкова активно, колкото сирийският режим желае, ССА нямат достатъчно сили, а ислямистките фракции и ИД се хващат за гърлата. През последните седмици стана ясно, че Дамаск желае от Хасан Насралла частите му да подкрепят зоните под контрола на режима в далечната източна провинция Дейр ез Зор, където силите на ИД и бунтовнически групи засилват натиска си. Този план не се нрави на почти никой в командването на Хизбулла, тъй като това означава военни операции далеч от провизиите и пресните подкрепления в Ливан. Поддръжниците на Хизбулла също са скептични относно участие на групата толкова далеч от сирийско-ливанската граница.
В същото време, през последната седмица се появиха и слухове за ареста на висш служител от близкия кръг на сирийския президент. Новините за поставянето под домашен арест на един от малкото хора с личен достъп до Башар Асад, Али Мамлук, ръководителят на Националната служба за сигурност, сипват ощ масло в огъня на трусовете във вътрешния кръг на сирийския президент Башар Асад. Разцеплението между членовете на най-доверените хора в управлението засилва несигурността и довежда до поляризиране сред самите армейски структури. Спорът за ролята на Иран в Сирия и доколко сирийският президент използва съветници от Техеран за жизненоважни решения, все повече се отразява на лоялността в рамките на държавния апарат.
Слуховете твърдят, че Мамлук е обвинен за осъществен контакт с турското разузнаване и с Рифаат ал Асад, чичото на Башар Асад в изгнание, който през 1980-те опита да извърши преврат в Сирия срещу брат си, Хафез Асад. Рифаат ал Асад отказва да коментира проведени разговори с Али Мамлук, но споделя пред The Telegraph, че "има интерес от сирийски офицери той да се завърне в Сирия“, виждайки опасността от засилващото се влияние на Иран. Домашният арест на Али Мамлук не е потвърден. Засега е ясно, че Мамлук изпълнява все още задълженията си и е още на поста си начело на Националната служба за сигурност. Но не е сигурно какво е станало след изразеното несъгласие с политиката на Иран.
Миналият месец, Рустум Газале, ръководител на Дирекция "Политическа сигурност" и смятан за един от най-влиятелните хора от управлението, почина в болница, след като беше нападнат от хора от военното разузнаване. Отново – обвиненията и напрежението се засилват след несъгласие относно влиянието на Иран.
Рустум Газале изразяваше недоволство срещу ролята на Иран в Сирия и прекормерната сила на про-иранските милиции, и обвини колегите си от висшите етажи на властта, че са "продали суверенитета на Сирия". В момента иранските съветници на правителството де факто разполагат с повече контрол и власт от самите сирийски офицери, което буди силно недоволство в кръговете на разузнаването и службите за сигурност. За Иран Сирия е скъпо начинание – над 15 милиарда досега. Но тук става дума за повече от инвестиции: счита се, че в Сирия иранци имат силен контрол върху вземането на решения - от курса на икономиката до разполагането на военни части. Пред The Telegraph, източник близък до президенството в Дамаск казва, че към днешна дата повечето съветници в президентския дворец са изпратени от Техеран. И Рустум Газале, и други висши офицери са противници на идеята за по-голяма роля на терен от страна на ливанската про-иранска група Хизбулла и можем да смятаме, че вероятно кръгът на недоволните военни е по-голям.
И накрая, за последния месец видяхме още една щриха от гражданската война в Сирия. Напрежението между различните групировки в палитрата от опозицонни на Асад сили, отдавна е излязло от границите на фронтовата линия и се е прехвърлило към медийната война. Това доказва и един от последните материали: във видео на Джайш ал Ислям („Армията на исляма“), една от най-големите бунтовнически групи в Сирия, бяха показани екзекуции на членове на „Ислямска държава“. Екзекуторите са облечени в оранжеви униформи, а екзекутираните – в черните дрехи на бойци на ИД. Макар да се разбра по-късно, че видеото не показва истински убийства, символиката е повече от ясна и посланието към ИД е изратено. Джайш ал Ислям опитват да организират по-малките групи около себе си, като за тях битката срещу ИД е равна на онази срещу режима в Дамаск. Наскоро Джайш ал Ислям публикуваха кадри от техен военен парад на 20 км. от центъра на столицата. В него участваха 2 000 току-що завършили военното си обучение бойци – в плътни редици, с дисциплина, военна техника и без крайни лозунги, които са отблъснат други групи от желанието им да се включат в обединен фронт. Видеото придоби широка популярност в Интернет, но то имаше и друга цел – послание към ИД и към режима, че военните действия не са привършили. Скорошното падане на важните правителствени крепости Джиср ал Шугур и Идлиб в северната част на Сирия отваря вратите на бунтовнически и ислямистки групи към крайбрежието и Латакия – бастионът на фамилията Асад. Със сигурност Иран няма да позволи на опозиционните части лесна офанзива, но вътрешните трусове в Дамаск притесняват Техеран и е възможно да бъдат подсилени частите на Хизбулла и външни милиции за сметка на сирийската армия. Вече стана ясно, че не малко пакистански шиити, репресирани в родината си, са се включили на страната на Асад, а преди дни „Шпигел“ излезе с материал, доказващ наличието на афгански наемници, платени от Иран.
