1. Свобода на личността;
2. неприкосновеност на собствеността;
3. свобода на словото, печата и медиите;
4. свобода на вероизповеданието.
Това са четирите основи на демокрацията. Липсва ли само една от тях в някое общество, това означава, че в него просто няма демокрация. У нас, за съжаление, положението с третия стълб се влошава все повече. В началото на тази година страната ни бе класирана на 106-а позиция в индекса за медийна свобода на „Репортери без граници“. Това означава, че сме на последна позиция в Европейския съюз и непосредствено след Непал (105-о място) и Бутан (104-о място). Веднага след нас в класацията са Република Конго (107-мо място), Еквадор (108-мо място) и Парагвай (109-а позиция) и Централната африканска република (110-о място).
Да, има законово основание за изземване на имуществото на „TV7“. Но показният начин, по който беше направен опит за това в сряда вторник, безспорно е знак за нагло демонстриране на власт и потъпкване на нормалността от някого. Всичко това, което се случи вчера, беше ясен сигнал, отправен далеч не само към медиите: „Аз съм властта, а който ми е враг, него ще го смажа“.
Изпращането на близо 100 полицейски служители в сградата на „TV7“, което бе извършено по незнайно чие нареждане (дори и вътрешният министър потвърди, че не е била уведомена за това), бе толкова абсурдно, че дори бих го нарекъл инфантилно. Представяте ли си какво страшно нещо би трябвало да се случи, за да нахлуят толкова много полицаи в централата на „CNN“ в САЩ? Освен за терористичен акт, поне аз за друго не се сещам. А журналистите от „TV7“ може да са всичко друго, но терористи със сигурност не са.
Друг не по-малко абсурден факт бе това, че частният съдебен изпълнител се насочи директно към сървърите на телевизията, които са били чак на 128-мо място в списъка с описаните за изземване вещи. А ако съврърите – сърцето на телевизията, бъдат иззети, то тя не би могла да функционира. Това разкрива ясно, че целта не е била да бъде иззето дължимото от „ТV7” към „Корпоративна търговска банка“, a да бъде преустановено функционирането на медията, като така някой (може би нейният реален собственик) да бъде сплашен. Нещо повече - претърсването и изземването в помещения на медии, чиято цел са сървъри или други носители на информация, създава опасност да се разкрият журналистически източници, което е в грубо нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
Задкулисието, за което се заговори в обществото ни преди 2 години, когато възникнаха масови протести след избирането на един успял млад мъж за председател на ДАНС, си е същото и до днес. То малко се пораздроби, но остана концентрирано в същите алчни ръце. Смяната на правителството изобщо не се отрази на яхналите властта „бизнесмени“, както се и очакваше.
Въпреки случая „Констинброд“ и тенденциозното отразяване на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски през 2013 г. от страна на ТV7, обществото би трябвало да застане на страната на журналистите от телевизията и да ги подкрепи. Щом една национална медия може да бъде унизена по такъв нагъл начин, то това може да се случи и на всяка друга медия. Затова се противопоставям на избирателното защитаване на медиите. Напомням, че медиите не са само търговски организации, защото те имат дълг към обществото. И възпрепятстването на една медия да си свърши работата касае всички, които живеем в тази страна. Само СЕМ е институцията, която може да отнеме правото на една телевизия да излъчва, и то само при нарушаване на Закона за радио и телевизия. Не и частен съдебен изпълнител, не и полицията.
Напомням, че само преди месеци Комисията за финансов надзор наложи на „Икономедиа“ (медийната група, към която принадлежат вестниците „Дневник“ и „Капитал“) шестцифрена глоба. Тревожното тогава бе това, че се нанесе директен удар върху медия, която определено не се харесва на един кръг от новобогаташи, обвързани с модела „Кой“. По същото време беше наложена сериозна глоба и на един врачански сайт.
Случаят от вторник много наподобява един подобен в съседна Македония. Преди няколко години там беше безпрецедентно унищожена най-гледаната частна ефирна телевизия „А1“. Дълги години единствено тази медия представя нарушенията по време на изборните процеси в Македония. На 31 юли 2011 г. телевизия „А1“ преустановява излъчване поради фалит, причинен от ареста и блокирането на банковите сметки на собственика на телевизията Велия Рамковски. Голяма част от македонското общество остава с впечатление, че тогавашното задкулисие нанася директен удар върху опозиционната медия. През 2015 г. Македония заема 117-ото място в индекса на медийната свобода на „Репортери без граници“. Ние устремено я догонваме.
Със следния цитат на италианския автор Роберто Савиано, който е осъден на смърт от италианската мафия и в продължение на години живее под 24-часова охрана, завършвам този свой текст: „В Италия държавата си има мафия, докато в България мафията си има държава“.
