Въпросът за българските ученици и накъде върви образованието са теми, които периодично започват да циркулират в медийното пространство, докато нещо „по-важно” и „съществено” не ги измести от медийния фокус. С разгара на лятото обаче, когато всички ученици излизат във ваканция, и с оглед на няколко събития от изминалия месец – темата за грамотността и ценностите на съвременните ученици отново излезе на дневен ред.
Причините за внезапно подновената дискусия са няколко. Първо наскоро от Европейската комисия излезе доклад според който България е на първо място по неграмотност. Българските ученици са най-неграмотните в Европа, като нивото на неграмотност достига 40 %. Твърденията в доклада бяха подкрепени и от резултатите на тазгодишните матури, които бяха оповестени само няколко дни по-късно. Обобщеният извод от резултатите е, че тази година двойките са 7 пъти повече от предходните години, а за учениците, които са получили добри оценки има сериозни съмнения, че са преписвали. Успоредно пък с тези резултати, медиите вече гърмят със заглавия как тази година всеки, който кандидатства във висше учебно заведение ще бъде приет. Този очевиден хаос в образователната система и образът на нашенските ученици в Европа, съвсем сериозно издигнаха въпросът в какво вярват днешните ученици? Накъде са се запътили? Какво ще правят с живота си?
Съмнявам се, че дори и половината от съвременните младежи са си задавали този въпрос. Камо ли пък да знаят отговора. Защо ли? Ами, защото те не се замислят за бъдещето. Това за тях е някакво неясно понятие, за което въобще не си заслужава да си тровиш нервите. Днес не е готино и яко да мислиш. Не е куул и тренди да се образоваш. А в днешно време не си ли куул и тренди и не вършиш ли яки неща - си аут от живота. Или поне от кръга на готините и печени хора. И така нека си представим как ще мине лятото на един средностатистически ученик, който е излязъл във ваканция. То ще премине в спане до късно, висене нон стоп във Фейсбук, а вечер ще си организира така популярните напоследък пейка-партита.
Някъде към началото на август вече ще бъде сериозно отегчен и ще чака с нетърпение да започне училище - не за друго, а просто, защото там става купонът. Дали обаче някой ще се сети да се спаси от скуката, като прочете някоя книга? Едва ли. Не казвам, че всички ученици в България падат под този общ знаменател, но не мога да си изкривя душата, че за съжаление, голяма част от тях са в тази група. Съвременните тинейджъри са объркани. Те са ядосани, отегчени, нетърпеливи, самотни и на моменти сякаш изпитват предварителна умора от живота. Те периодично са обвинявани в липса на амбиция, хъс и упоритост, но истината е, че те са продукт на масовото общество. Ние самите, нашето общество им наложи тези объркани критерии. Ние ги накарахме да вярват в ценности, които осъзнавахме, че са фалшиви. Именно това общество притъпи техните сетива и осакати тяхното въображение.
То насочи енергията им в унищожителна посока. То им даде тези порочни ценности, които те повтарят като объркана душевна мантра. Днешните ученици си мислят: искам да бъда известен. Искам да имам много пари и власт. Искам да бъда щастлив. За да съм щастлив, трябва да съм красив. За да съм красив, трябва да си направя няколко операции. За да си направя операции, трябва да имам пари. В тяхната ценностна система образованието е някъде на задно място. То е за балъци, които живеят в друг свят. За хора, които не знаят как да се забавляват и да си живеят живота. И ако някой реши да опонира на техните криворазбрани идеали, те просто го пренебрегват. Така с всяка изминала секунда тинейджърите все повече се затварят в своя свят на отчуждение, самота, неразбирателство и вяра във фалшиви идеали.
А в отговор на техните действия, обществото стои и безучастно наблюдава. Ние не правим нищо, за да потърсим допирна точка с обърканите деца на нашето време. Българското общество се сеща за децата от новото поколение, само когато се появят подобни класации. Тогава обществото започва да цъка с език и да обвинява образователната система. Представители на въпросната система пък вдигат безучастно рамене и упрекват държавата. От там пък поглеждат отегчено и заявяват с полу-раздразнен тон, че вече са започнали реформи. И така всичко отминава. Докато не излезе поредният доклад, който сме оглавили за неграмотност.
Не знам дали има решение. Смятам, че проблемът със съвременните ученици не е само в България. Мисля, че той е в световен мащаб, но просто всеки се опитва да открие различни начини, за да се справи с него. Ние в България сме избрали един от най-лесните. Преструваме се, че такъв проблем не съществува, а в редките случаи, когато се изправяме лице в лице с него, се преструваме, че не ни засяга. Но истината е, че ни засяга. И то много. Защото това са нашите деца. Тези, които се предполага, че ще дойдат след нас. Няма значение дали си родител, брат или сестра на тинейджър.
Истината, че това е поколението, което ще дойде след нас. А то е натоварено с големи изисквания, защото от него се очаква да промени положението. Как обаче то ще промени положението, когато се чувства толкова самотно и изгубено? Когато единственото му постижение се крие във факта, че е оглавило класация по неграмотност? Тези въпроси май нито тинейджърите, нито по-зрелите хора са си задавали. Може би и затова те са още без отговор.
