Днес се навършват 90 години от най-мащабния до онзи момент терористичен атентат в модерната световна история. Осъществен е на 16 април 1925 г. в софийската църква „Свети Крал“, днес „Света Неделя“, а извършителите му са дейци на Българската комунистическа партия (БКП).
Този атентат и до днес е един от най-големите в историята на Европа, съдейки по броя на отнетите животи. Изследователите го определят като „атентата на века“. Основната мишена на терористите са политическия и военния елит на страната, както и цар Борис III, който не отива на опелото, тъй като вместо това присъства на погребенията на убитите в атентат срещу самия него, състоял се два дни по-рано в прохода Арабаконак, близо до Ботевград (по-надолу в текста е обяснено по-подробно за този атентат).
В 15:20ч., когато в църквата се извършва опелото на ген. Константин Георгиев, избухва 25-килограмова бомба, заложена предварително в таванското помещение на храма. Загиват 213 души, а ранените са около 500. Освен 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани и 3-ма депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев), които са представители на основната мишена на терористите, загиват и много деца, ученици, студенти и военни инвалиди. Голяма част от жертвите са ветерани, герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Само за миг загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всичките войни в новата история на България.
Мотивите
След потушаването на Септемврийското въстание през 1923г., на 2 април 1924г. Върховният касационен съд забранява дейността на БКП. Но въпреки това партията продължава да функционира нелегално. Биват арестувани или убити без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Към Централния комитет (ЦК) на БКП е създадена група, пригодена да извършва убийства на хора на възлови длъжности в армията и полицията, както и на висши държавни служители.
Подготовката
На 20 ч. вечерта на 14 април пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба заедно с внучката си, е убит ген. Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор. Първоначалният план е да бъде убит директорът на полицията – Владимир Начев, за да може елитът да бъде събран на едно място, а по време на опелото му да се извърши атентатът. Но понеже той е имал засилена охрана, избира се друг човек, чието погребение да послужи като примамка за потенциалните жертви.
По-рано в същия ден (отново на 14 април), в прохода Арабаконак (Ботевградския проход) е извършен и атентат срещу цар Борис III от леви представители на т.нар. копривщенска чета. Те обикаляли пътищата и нападали минаващи по тях пътници и ги обирали, подобно на хайдутите от времето на османското иго. Историците не подлагат под съмнение факта, че целта е била монархът да бъде заловен жив, а не убит. Отвличането му е планирано предварително, с цел да бъде разменен срещу множеството политически затворници от онова време. Той успява да се спаси, но загиват пътуващият с него проф. Делчо Илчев и шофьорът на колата - Петър Котев. Според друга версия, четниците (както се наричат самите те) не са планирали да сторят това, а само поискали да спрат автомобила, за да извършат обир, но твърде късно разбрали кой се вози в него.
Известно е, че терористите не извършват атентата само поради идейни причини, а и са много добре платени. Само клисарят взима общо 11 000 лева, според някои източници. Освен това му е обещано, че с кола ще го измъкнат зад граница и ще го пратят в Съветския съюз, където го чака висок пост. Твърди се също, че клисарят е заплашван, че ако не сътрудничи или ги предаде, го чака смърт. Парите за Военната организация на БКП (както я наричат самите те) идват от Съветския съюз през Виена, където е задграничното представителство на БКП.
Последвалите събития
Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври. Въведен е вечерен час. Правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица, известни като Априлските събития. Част от организаторите на атентата успяват да избягат в Съветския съюз през Кралството на сърби, хървати и словенци, но и доста от тях са заловени. Заговорниците се опитват да ликвидират клисаря съучастник - Петър Задгорски, но той се предава на полицията и прави пълни самопризнания. Той, Марко Фридман (ръководител на секция към военната организация на БКП) и Георги Коев (в чийто дом се е криел Фридман) са екзекутирани публично на 27 май – нещо, което не се е било случвало отдавна.
Малко след извършването на атентата, ЦК на БКП официално обявява деянието за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“. В по-късната комунистическа литература извършителите на атентата са определяни като „леви сектанти“, действали срещу волята на партията.
Исторически извори:
Екип „Българска история“. Атентатът в „Света Неделя“ – история и факти. <www.Bulgarianhistory.org/атентатът-в-света-неделя-история-и-фа/> [посетен на 16.04.2015 г.]
Крум Благов. Атентатът в църквата Св. Неделя. В официалния сайт на Крум Благов. <http://www.krumblagov.com/fifty/1.php> [посетен на 16.04.2015 г]
Уикипедия. Атентат в църквата „Света Неделя“. <bg.wikipedia.org/wiki/Атентат_в_църквата_„Света_Неделя> [посетен на 16.04.2015 г.]
Атентатът в катедралата "Света Неделя". Откъс от филма на bTV “България, следите на терора”, публикуван от потребител “starasofia“ в сайта “Youtube”. < https://www.youtube.com/watch?v=xOhLkjKGeqs> [посетен на 16.04.2015 г.]
Атентатът в църквата "Света Неделя" - "5 минути София", сезон 3 еп. 3. Филм на “Камен Во Студио“, публикуван от потребител „fiveminutesofia”. <http://vbox7.com/play:2b0c811695> [посетен на 16.04.2015 г.]
Списък на убитите и ранените при атентата в катедралата „Св Неделя” на 16 април 1925 г. В блога на клуба на потомците на царския офицерски корпус.<https://edinzavet.wordpress.com/2009/04/14/svnedelia-victim/> [посетен на 16.04.2015 г.]
