Не кризата в Украйна само по себе си е причината отношенията между Русия и ЕС да са обтегнати днес, каквото впечатление се създаде в нашето общество. Анексирането на Крим просто беше събитието, което преля чашата.
Днес Руската федерация и Европейският съюз са два политически субекта, които делят Стария континент. След падането на Желязната завеса, която разделя Европа в продължение на цели 45 години, както политическите, така и икономическите взаимоотношения между ЕС и Русия постепенно започват да се подобряват. Но сякаш и до днес споменът от Студената война, когато Западът и СССР (към когото и Русия принадлежи до неговото разпадане през 1991 г.) изпитват десетилетен взаимен страх, все още кара водещите политически фигури на двата субекта да изпитват взаимни предразсъдъци. Дали настоящото отчуждаване е временно, или пък има вероятност то да се задълбочи и да продължи за по-дълъг период от време, предстои да разберем в близките години.
Още през 1988 г. Европейската икономическа общност (от 1993 г. Европейски съюз) и Съветът за икономическа взаимопомощ (икономически съюз на СССР и сателитните му страни, накратко СИВ) се признават взаимно и започват да водят официални взаимоотношения помежду си.
На 24 юни 1994 г. е подписан двустранен договор за партньорство и сътрудничество между Руската федерация и Европейския съюз, встъпил в сила на 1 декември 1997 г.
Европейският парламент приема серия от критични резолюции, докато трае Втората чеченска война. В една от тях, издадена в самото начало на възродилия се в Кавказ конфликт, пише: „Европейският парламент строго осъжда руската военна интервенция в Чечня и дълбоко съжалява за новите загуби на живот, за ранените и за щетите върху семейния, социалния и икономическия живот, възникнали в резултат от насилието в Чечня и Дагестан; призовава руските власти да направят всичко възможно, но зачитайки човешките права, за да възвърнат върховенството на закона на територията на Руската федерация, осигурявайки еднаква грижа за всички граждани, почитайки отнасящите се до човешките права международни принципи и опазвайки цивилното население...“
Освен за войната в Чечня, в годините преди кризата в Източна Украйна Европейският съюз е критикувал Русия още за намесата ѝ в някои вътрешни конфликти на други държави, например в Грузия (в областите Абхазия и Южна Осетия), за запазването на руските военни бази в Приднестровието и Грузия, както и по други причини.
А пък Русия е обвинявала Европейския съюз в нарушаване на правата на рускоезичното население в Естония и Латвия. Критикувала го е за неуредици, свързани с пътуванията на руски граждани между Калининградската област и основната територия на Русия, както и по някои други поводи.
Известно е, че руският президент Борис Елцин е против въздушните удари, които НАТО нанася на Югославия през 1999 г. А по онова време в коалицията на НАТО вече има и няколко държави, които членуват и в ЕС.
Анексирането на Крим може да се разгледа като отчаян ход от страна на Путин, за да намали негативните последици за Русия от загубата на влиянието ѝ в Украйна, a пък сепаратистките движения в Донбас се възприемат като опит от негова страна да възстанови поне частично влиянието на Русия във вътрешните работи на Украйна.
Защо именно кризата в Украйна стана причина за взаимни санкции между двата субекта Русия и ЕС, след като очевидно този конфликт не е бил единственият повод за такива? Поради това, че Украйна е разпределител на голяма част от руските доставки на природен газ за Европа, както и поради други предимно икономически причини. Русия има изгода да държи Украйна като своя васална територия. А пък договорът за асоцииране на Украйна в ЕС, който бе подписан през лятото на 2014 г., без съмнение е огромно поражение за Русия.
