*И клекшоповете покрай тях.
Голяма радост настана в социалните мрежи, щом през последните дни се разбра, че германската фирма, която държи една произхождаща от Австрия верига хранителни супермаркети, в момента е в процес на продажба на своите търговски обекти у нас и в Румъния. Иначе казано – веригата се оттегля от България и изобщо от региона. Тъжното е, че тази верига далеч не е първата голяма такава, която напуска българския пазар през последните години. Това напоследък се случи с поне два строителни хипермаркета и с поне един смесен, собственост на сръбска фирма.
Изобщо пренасочването на чуждестранните инвестиции от България е като домино, а парчетата му са от почти всичките бизнес сфери. Изглежда, че само в IT сектора положението се крепи. Засега.
Повечето хора, за съжаление, явно не си дават сметка какво означава това. Убедени са, че не тези представители на статуквото, които си построиха замъци за има-няма 10 години капитализъм; не руската олигархия, която необезпокоявана от политиците е енергиен монополист у нас, а именно западните вериги ограбват държавата, заедно с онази компания, която изнася толкова тонове злато от бедната на полезни изкопаеми България, колкото може би няма дори и в Китай – най-големият износител на злато в света. Хората си искат кварталната бакалия с хлебарките и плъховете в складовете и със сърдитата продавачка, която да им казва: „Ако ще купуваш – купувай, няма да те чакам 5 часа да решиш какво да вземеш“.
Противно на мнението на пируващите, на които само колониални робства са им в главите, изобщо не е повод за наслада фактът, че чуждестранните инвестиции се изнасят от България една по една.
Първо, изтеглянето на чуждестранните капитали от България е ясен знак, че перспективите у нас не са надеждни – нито за икономически растеж, нито за повишаването на доходите и покупателната способност на населението. Пазарът ни е малък, клиентите - неплатежоспосoбни, а и с оглед на демографските проблеми и корупционни практики, по които се класираме на едни от най-високите нива в ЕС, наистина трябва да си някой весел приключенец, за да инвестираш точно тук. Напълно изчезна илюзията, че скоро ще се развием до средноевропейска страна, която все още съществуваше допреди 7-8 години.
И второ – от намаляващата конкуренция между веригите супермаркети и хипермаркети, повечето от които вече са в ръцете на алчни новобогаташи, свързани със старата номенклатура, със сигурност губят и крайните потребители. И малките деца знаят, че колкото по-малко конкуренция има – толкова по ниско става качеството на обслужването и толкова по-високи стават цените.
Още по-притеснителна става картинката, ако се вземе предвид това, че тук не говорим за поредните наивни усилия за правене на бизнес, които са се провалили, както обикновено се случва с повечето опити за развиване на търговия. От тук се изнасят силни търговски организации, които имат зад гърба си фундаменти от опити, трупани в продължение на десетилетия. Ако силните не могат да се преборят да печелят тук, то тогава кой би могъл да надвие разрастващия се монопол на бившата номенклатура?
Впрочем, много е любопитно кой ще купи магазините на изтеглящата се верига. Дали новият собственик ще е българин, както се случи с продажбата на някои други вериги, които се изнесоха от страната ни в последните години? И ако е българин, тогава кой?
Откровено казано, силно се надявам новият собственик на заминаващата си верига да не стане някой българин. Защото маниерът на българските капиталисти е жесток и експлоататорски. Поддържаните от властта български новобогаташи, изтъкани от посредственост и злоба, са най-големият бич за нашето общество. Едно е да си градил бизнеса си с честност и отговорност в продължение на десетилетия или пък да си наследник на честно изработени капитали. Съвсем друго е, когато си получил всичко за една нощ. Може би се питате защо мисля по този начин. Ето защо.
В Бобов дол, ако помните, неотдавна имаше (а може би и все още има) обект на една голяма българска верига, в която рафтовете бяха полупразни и се пазаруваше с купони, важащи за конкретния „търговски“ обект, отпускани вместо заплати. Демек - супермаркет за роби, които ще ядат, ако бъдат докрай подчинени на господаря си. Иначе хем ще робуват, хем ще гладуват. Припомнете си този случай, от който поне на мен ми се повдига толкова много, че се плесвам с ръка по челото всеки път, когато срещна лозунга „Избери/купувай българското“.
По същото време, когато се разигра този бабаитлък у нас, собственик на изправена пред фалит верига от германски строителни хипермаркети рискува да загуби цялото си лично състояние, влагайки го във веригата. Човекът, оказа се, е с добро възпитание, различно от това на модерните български капиталисти, и осъзнаваше, че носи морална отговорност пред всичките негови работници и служители, които при фалит на веригата биха останали без работа и доходи. А можеше просто да се скатае с парите си някъде в чужбина, както би направил всеки един български олигарх в такъв момент.
Тъжно е, че почти не можем да свържем лозунга „Купивай българското“ с приятни лица. А можеше и да не е така...
