През последната година са извършени 2466 смъртни присъди в 55 държави по света според нов доклад на Амнести. Данните сочат, че броят на смъртните присъди са се покачили с 28% повече в сравнение с 2013 година. Тревожни са данните, че през 2014 година голям брой държави прибягват към смъртното наказание в опит да спрат престъпността и тероризма. Често хора са обвинявани за връзки с радикални групи, без да има доказателства или съдилища, като благодарение на тези практики рискът от извършване на терористични атаки се увеличава, вместо да намалее.
Според доклада на Амнести, методите за екзекуции през 2014 г. включват обезглавяване, обесване, смъртоносна инжекция и стрелба. Публични екзекуции са извършени в Иран и Саудитска Арабия.
Военните съдилища в Нигерия, последвали атаките на Боко Харам и колективните арести и смъртни присъди в Египет повлияват на резултата. В Египет само за една година под военно управление са издадени 509 смъртни присъди с аргументацията „борба с тероризма“.
(повече тук https://www.amnesty.org/en/documents/act50/0001/2015/en/)
Данните от Китай са тайни, но се предполага, че там са извършени повече екзекуции от извършените в половината от държавите в списъка. В Иран са извършени над 400 смъртни присъди. Освен Китай, Иран (454 екзекуции), Саудитска Арабия (90 екзекуции), Ирак (61 екзекуции) и САЩ (35 екзекуции) са държавите, образуващи челния топ 5 на страните с най-много екзекуции.
Онова, което е по-тревожно е, че цифрите обрисуват само частична картина на прилагането на смъртно наказание. Реалността вероятно е много по-мрачна, но много правителства отказват да признаят колко хора убиват по този начин всяка година. В държави като Еритрея, Малайзия, Северна Корея и Сирия, има малко информация за използването на смъртното наказание поради рестриктивна политика или политическа нестабилност.
В други страни, като Япония, екзекуции се извършват без предизвестие, като затворниците са оставяни в изчакване. Иуао Хакамада, който днес е на 78 години, живее с мисълта, че ще бъде екзекутиран в продължение на 45 години, докато на 27 март 2014 година е освободен от затвора в очакване на повторно разглеждане.
В Беларус, единствената страна в Европа, която все още прилага смъртното наказание, членовете на семействата на екзекутираните затворници обикновено са привиквани единствено, за да им се съобщи за съдбата на близките им. Китай, където са екзекутирани повече лица от повечето държави, прилагащи смъртно наказание взети заедно, смъртното наказание се счита за държавна тайна. Същото е положението и с Виетнам. Понякога затворниците са помилвани или оневинявани – както е случаят с Ниян Бин в Китай, който е оневинен през август 2014 и за когото Амнести разказва в доклада си. Бин твърди, че е невинен, но след като дава показания под натиск на полицията, е осъден на смъртна присъда – по-късно прекратена. Но за много други оневиняването идва години по-късно – както става с Хугжилту, оневинен от Върховния народен съд на провинция Вътрешна Монголия по обвинение за убийство…18 години след екзекуцията му.
Но все пак има подобрение - към днешна дата само 22 държави продължават да извършват екзекуции (в сравнение с 44 преди десетилетие), като общият брой на екзекуциите е паднал от 778 през 2013 година на 607 през 2014. През 1945 година, когато е основана Организацията на обединените нации, само осем държави премахват смъртното наказание. Днес техният брой е 140. Мадагаскар е последната държава, която забранява смъртната присъда.
