През последните няколко часа Саудитска Арабия е придвижила военна техника, включително артилерия, в районите, намиращи се в близост до границата с Йемен. С тези действия се повишава рискът от нова вълна на напрежение. Политическата ситуация в Йемен нагнетява все повече не само Арабския полуостров, но и като цяло Близкия изток. Напрежението в Йемен касае и други райони на света, тъй като конфликтът е в близост до петролни залежи и нестабилността там, може да се отрази и тук по-бързо отколкото някой може да си помисли. Въпреки това, ставащото в Йемен продължава да не е в основния новинарски поток.
Струпването на саудитски сили се е наложило след като Ансар Аллах, шиитската въоръжена група, завзела йеменската столица Сана през септември 2014, навлезе в град Таиз, приближавайки се все по на юг към базата на подкрепения от САЩ президент Абд Раббу Мансур Хади, намиращ се в момента в пристанищния град Аден.
Войната в Йемен е още един епизод на засилващо се съперничество между С. Арабия и Иран. Техеран застана открито на страната на шиитските бунтовници, като участва най-вече с финансова подкрепа.
Големият страх на местните политически кръгове е, че конфликтът може да ескалира в прокси война между подкрепените от Иран сили сред хутите в Северен Йемен, чиито лидери се придържат към шиитската общност на заидите, и С. Арабия и други регионални сунитски монархии, застанали на страната на президента Хади.
Артилерията, която С. Арабия придвижва към Йемен може да се използва за отбранителни или нападателни цели, заявиха американски източници пред Ройтерс. Но има информация, че саудитците може да се подготвят и за въздушни удари в защита на Хади, ако хутите атакуват убежището му в пристанищния град Аден, където той избяга през февруари. Преди няколко дни обаче, йеменски самолети атакуваха именно резиденцията на Хади в Аден, а летището в града беше затворено заради сражения, като няколко стотин пътуващи трябваше да бъдат преместени към по-безопасни зони, за да се избегнат цивилните жертви.
С. Арабия изразява дълбока загриженост и не без основание. Кралството е изправено пред риска от сътресения на своя територия, които могат да се прехвърлят през дългата 1800 км граница с нестабилен Йемен. Източната част на С. Арабия, т.нар. Източна провинция, е с богати залежи на петрол, но и населена със значителна шиитска общност, която също е подкрепена от Иран, а протестите срещу саудитската власт не са рядкост. Засега възможността за външна намеса в Йемен е малка - според САЩ. Но в същото време, на 21-ви март, саудитската столица беше домакин на разговори на високо равнище между държавите от Персийския залив, които подкрепиха легитимния президент на Йемен. От разговорите стана ясно, че ще бъде направено „всичко възможно“, за да се осигури стабилност. Някои виждат в тези думи предупреждение, че може да се стигне до въоръжена намеса отвън.
Подобен епизод имаме от близкото минало. През март 2011 саудитските войски, заедно с тези от Обединените арабски емирства, влязоха в Бахрейн след седмици на протести на шиитското мнозинство срещу кралската фамилия. Рияд се страхуваше, че Иран, който подкрепя протестите в Бахрейн, може да увеличи влиянието си, ако демонстрациите се бяха разгърнали. В момента тези протести продължават, но са значително по-малки, а участниците в тях са силно репресирани. На 24-ти март Йемен поиска от Съвета за сигурност на ООН да подкрепи военни действия от страна на „желаещи страни“ срещу хутите и Ансар Аллах.
Към момента сраженията са се разпрострели из цялата територия на Йемен, откакто през септември хутите навлязоха от север и завзеха столицата Сана и напреднаха в сунитските райони. САЩ обявиха, че евакуират напълно посолството си, включително специалните единици, които направляват ударите на безпилотните самолети срещу цели на Ал Кайда в Йемен. Хутите откричат подкрепа от Иран, въпреки установяването на два пъти седмично полети между Сана и Техеран след като Ансар Аллах влязоха в Сана.
Може да се каже, че онова, което наблюдаваме в Йемен, е пореден епизод от необявената официално война между Саудитска Арабия и Иран за господство в Близкия изток. Техният сблъсък виждаме и в Сирия, и в Ирак. В Ирак Техеран подкрепя с оръжие и финанси шиитски милиции, помагащи на правителството в Багдад. Тези групи в момента участват в боевете срещу „Ислямска държава“, но до преди няколко години бяха активни играчи в потушаването на граждански протести в Ирак. В Сирия също няколко групи са подкрепени от С. Арабия, а други от Иран с цел повече влияние. И докато в периода след американската инвазия през 2003 година имаше по-голямо участие на големите световни сили като САЩ и Русия, то в годините след началото на бунтовете през 2011 в арабските държави, все повече се вижда ролята на регионалните, местни сили като Саудитска Арабия, Иран и отчасти Турция.
