На 19 февруари, висш служител на Централното командване на САЩ сподели информация около най-очакваната военна офанзива в Близкия изток за последните месеци – битката за връщане на контрола над иракския град Мосул, завзет от „Ислямска държава“. Същият служител сподели, че бойните действия могат да започнат през април или май и ще включват най-малко 25 000 иракски и кюрдски части.
Дебатът, който последва след течът на тази информация се фокусира главно върху логиката на бойните планове, защо се съобщава тази информация и дали е възможно в поставения срок да се осъществи офанзивата. Но може би най-важният въпрос е как трябва да бъде освободен Мосул, за да се гарантира неговата дългосрочна стабилност. Все пак, ако Мосул бъде прочистен от джихадисти, само за да падне в ръцете на „Ислямска държава“ или друга групировка няколко месеца по-късно, какъв ще е смисълът? Ако Мосул се превърне в бойно поле за различни местни лидери, подобно на епохата на Бейрут от гражданската война в Ливан или днешната либийска столица Триполи?
Подобно на сюжета във фентъзи шедьовъра на Толкин, „Хобит“ (вдъхновен от реални събития от началото на XX век), където елфи, джуджета, хора и орки искат един и същи град, заради богатствата му и стратегическото разположение и всеки от тях иска да се вземе предвид неговата дума, и за Мосул трябва да се погледнат множество фактори под внимание преди задаващата се битка, защото това е район, като никой друг в Ирак. Мосул е отдалечен от Багдад – не само географски, но и културно. На 350 километра от столицата и 200 километра от най-близките бази на иракската армия в северен Ирак. Мосул е вторият по големина град в Ирак с над 1 милион души население – заема половината от площта на Багдад, но е два пъти по-голям от Басра, третият по-големина град в Ирак.
Мосул е пъстър град, с мозайка от религии и етноси. Населението му е около 65% сунитско (до юни 2014 година, когато „Ислямска държава“ завзема града, като в момента вероятно този процент е по-висок, заради избягалите). Кюрди, туркмени, асирийци и много други по-малки етнически и религиозни групи като какай и шабак, отдавна наричат Мосул свой дом, но съставляват под една четвърт от населението на днешен Мосул. Градът е най-големият в състава на териториите, контролирани от групировката „Ислямска държава“.
Иракските сили ще атакуват град, в който все още има голямо цивилно население. За разлика от други държани от групировката градове в Ирак, като Фалуджа и Тикрит (за офанзивата на иракската армия, започнала в Тикрит, писахме по-рано http://www.actualno.com/columnist/article/id/712/author_id/74), „Ислямска държава“ работи активно, за да гарантира, че повечето жители на Мосул ще оставнат в капан в рамките на града. Джихадистката групировка има „система за гаранция“, изискваща онези, които напускат града да посочат трима души, които са в ролята на заложници и ще бъдат наказана, ако посочилите ги не се завърнат в града. Поради тези фактори, освобождаването на Мосул представлява предизвикателство за правителството на Ирак и неговите международни партньори.
Това не е първият път, в който Щатите и иракските сили се опитват да разберат как да подсигурят сигурност в Мосул под техен контрол. Градът представляваше енигма за водената от САЩ коалиция по време на войната от 2003 година. Мосул никога не утихна наистина: през 2008 година подсилени американски части, две бригади от иракската армия и шест по-малки подразделения на полицията – общо около 15 000 войници – успяха да подсигурят само покрайнините на града, докато в останалата част действаха Ал Кайда в Ирак и други бунтовнически групи. Усилията на коалицията доведоха само до ограничаване на действията на тези групи, но не и да ги спрат. Когато Ал Кайда в Ирак се разтвори в новата групировка „Ислямска държава“ пред 2011 година, тя намери най-силна подкрепа в Мосул, където разшири ракетните си атаки срещу силите за сигурност.
Важно е, че при връщането на Мосул иракското правителство не може да разчита на стандартната формула, включваща предимно шиитските милиции. Шиитските „Народни части“ подпомогнаха някои отчаяни сунитски кланове, но Мосул е столица на „сунитски“ Ирак – град, където жителите приветстваха изгонването на шиитски семейства, заради годините наслоено напрежение между двете общности. Също така кюрдите няма да искат да проливат кръвта на бойците си пешмерга в град, където ще бъдат силно нежелани, особено в западните части на страната, почти изцяло населена с арабски общности. Изгарянето на арабски селища от кюрдските бойци в Северен Ирак и започналите изселвания, които предприе администрацията на Барзани в Ербил, още повече нагнетява ситуацията. Всичко това повдига въпроса: кой ще освободи Мосул?
Според информацията от 19 февруари, силите за офанзивата може би ще включват пет иракски бригади от армията, три по-малки от кюрдските сили пешмерга и иракски части в допълнение. Според някои сили на иракската жандармерия ще подсилят войските и ще се настаняват на „освободените“ райони в Мосул.
При най-добрите очаквания, военната сила ще достигне до 25 000 души. Отново, при най-оптимистичните планове се очаква, че части от населението ще се обърнат срещу групировката и ще започна вътрешно разделение. Може би „Ислямска държава“ ще започне много по-силови действия срещу местните. Тези възможности може да ускорят коалиционните въздушни удари и иракските власти да поемат контрола върху мобилните комуникации в града, за да се свързват с поддръжници вътре. Атакуващата сила ще бъде насочена към конкретни цели: летището на Мосул, военния комплекс „Гизлани“ и мостовете при река Тигър.
Но атаката с такава малка сила представлява игра на покер. След Саддам никой не се е ангажирал с подобно амбициозно начинание за връщане на контрола над Мосул. Освен ако „Ислямска държава“ има по-крехки сили в Мосул от предположенията, нападението с няколко бригади може да бъде лесно възпряно от джихадистите. Обмислените сили от 25 000 може би изглеждат много повече от традиционните три към едно части необходими за атака, но в действителност заложените задачи могат да разбият броя на бойците. Във всеки квартал и район на града ще трябва да се справят с крайпътни бомби, заложени експлозиви, несигурни сгради, жители, които може да са поддръжници на групировката, възстановяването на стабилността и предоставянето на основни услуги в рамките на града.
А връщането на Мосул може да се окажа и най-лесната част. Какво ще се случи след това? Как ще бъде задържан градът?
Мосул е първото бойно поле в Ирак, където трите основни етнорелигиозни общности ще се съберат на едно място и ще предложат за изпълнение собствените си приоритети. Но за разлика от края на „Хобит“, където всичко завършва положително и мъдро, в нашата реалност това едва ли ще се случи. Искат ли кюрдите иракската армия на прага си – на по-малко от 100 км. от главния град на Иракски Кюрдистан, Ербил? Как ще гледат местните сунити на потоп от непознати от южните части на Ирак, населени предимно с шиитски общности, които ще служат като полиция? Какво ще стане, ако шиитските милиции влязат в битка с други части от „освободителната“ армия или се започне лов на вещици в Мосул за всеки предполагаем поддръжник на „Ислямска държава“ сред местното население? Каква ще е политиката към сунитското население?
Тези въпроси са от значение, тъй като сунитското население в Мосул има силата да определи съдбата на града. До този момент, без никаква помощ, между 2 000 и 6 000 бойци на „Ислямска държава“ доминираха населението. Но се смята, че има около 10 000 мъже, които имат лично оръжие и не са избрали никой страна за момента, чакащи да видят онова, което правителството ще предложи. След 2003 година те бяха предадени от Багдад и се нуждаят от гаранции, че няма да бъдат подгонени. Ако правителството успее да успокои страховете им, тези хора ще бъдат ценен актив в борбата срещу „Ислямска държава“ и изобщо всяка радикална група в района.
Неизвестно е и как „Ислямска държава“ смята да се подготви за атаката над Мосул и ако той падне, на какво ще разчита на ръководството на групировката, за да „върне“ града. Мосул е прекалено голям, за да могат джихадистите да го защитят напълно. Ще се откаже ли „Ислямска държава“ от града или има план за действия в седмиците и месеците след нахлуването на иракската армия? В град Рамади, друг сунитски град в Ирак, вътрешните борби продължават вече над година.
Повдигнатите въпроси показват, че постигането на стабилност в Мосул може би ще е по-дълъг процес, отколкото се смята. Премиерът Хайдар ал Абади намекна за това на 16 февруари, когато каза, че Мосул „може да бъде освободен за 3 до 5 месеца, или по-дълго“. Връщането на контрола над града няма да е лесно, нито бързо начинанието. Но офанзива срещу града е наложителна – той е жизненоважен за целите на „Ислямска държава“. Падането му през юни 2014 стана символ на силата на групировката. Отнемането му от ръцете на джихадистите ще покаже стабилност в редиците на правителството и ще удари силите на радикалите.
