Ако се върнем назад в събитията, връхлетели Ирак през лятото на 2014 година, ще видим, че отне само няколко часа на групировката „Ислямска държава“, за да превземе град Тикрит. Битката за връщането на града под централно командване, обаче вероятно ще бъде по-дълга. Десетки хиляди военни части под командването на правителството в Багдад започнаха настъпление към Тикрит на 2 март в пореден опит да върнат контрола на правителството. Иракските сили за сигурност не напредват сами – те са придружени от хиляди бойци, членове предимно на шиитски милиции, които са в съюз с правителството на премиера Хайдар ал Абади. Доминираната от шиитски милиции офанзива в Ирак може да направи несигурни сунитските жители в градовете под контрола на „Ислямска държава“ и това да провали стратегията на Багдад.
Досега иракската армия не съумява да осъществи офанзива без подкрепата на шиитските милиции или кюрдските бойци пешмерга, а тренираните от САЩ иракски бригади все още не са способни да участват в операции. За разлика от правителствените сили, шиитските милиции, тренирани и финансирани от Иран в голямата си част, са закалени в битки и по идеологически мотиви много наподобяват „Ислямска държава“ – те се опират също на религията и чувството за превъзходство над останалите общности, което ги прави важни от военно отношение. Но това, че правителството разчита толкова много на тези милиции, може да влоши допълнително разделението между централната власт и сунитските части на Ирак.
На по-малко от 100 километра от столицата Багдад, Тикрит е родният град на бившия президент на Ирак, Саддам Хюсеин, и крепост на сунитската общност. По време на управлението на Саддам, сунитските части на Ирак са били в по-изгодни позиции спрямо други общности, в частност шиитите и това става причина да търсенето на реваншизъм след падането на режима. Но вместо да се поучат от уроците и да представят нов модел, различен от този на Саддам, политиците в новия Ирак предприемат същите действия на фаворизиране на една общност за сметка на други. „Ислямска държава“ намери сравнително лесно подкрепа в Тикрит, чието население се чувства маргинализирано и потиснато от ръководеното предимно от шиитски фракции правителство в Багдад. Тъй като „Ислямска държава“ разчита на услугите на някои бивши офицери от армията на Саддам Хюсеин, групировката беше добре приета в тези райони.
Стратезите на офанзивата на иракската армия считат, че сунитите в Тикрит са се уморили от строгите закони на „Ислямска държава“ през последните 10 месеца. Те се надяват, че някои части от сунитската общност са готови да обърнат оръжията си срещу групировката. Иракският премиер Хайдар ал Абади предложи на сунититските кланове помилване и шанс да се присъединят към централните сили.
По време на американската окупация на Ирак, местните сунитски родове застанаха срещу Ал Кайда и предшественика на „Ислямска държава“, като координираха действията си с американците срещу сунити, които застанаха в подкрепа на радикалните групи.
Може би племенните лидери не искат да виждат повече „Ислямска държава“, но мнозина сунити още по-малко искат да видят шиитски милиции да контролират улиците им. Сунитите са по-уплашени от милициите, отколкото от „Ислямска държава“. И имат причина да се чувстват така. Някои от шиитските милиции, които са редом до иракските правителствени сили, са обвинени в отвличания, насилствено изселване и екзекуции на цивилни в сунитските райони.
Мнозина знаят, че иракската армия не разполага с оръжия и обучение, достатъчни за превземането на Тикрит, но ако влязат заедно с шиитските милиции, те нямат да бъдат посрещнати от местното население. Без подкрепата на сунитските родове и местното население, правителството е малко вероятно да си върне контрола над града, а ако го направят, ще бъде изправено пред постоянна вътрешна съпротива по улиците на Тикрит.
Позицията на родовете е от решаващо значение в дългосрочен план. Ако правителството не се справи с това да привлече сунитските кланове и да ги убеди, че няма да бъдат отново притискани в ъгъла, както по времето на Нури ал Малики, кампанията на Багдад срещу „Ислямска държава“ може да се превърне във война между шиитски и сунитски милиции, което ще е катастрофално за Ирак.
