Хубаво е, че много хора мислят и анализират ситуацията в Донбас, но в повечето случаи мненията им се базират само на догадки и на пропагандата. А най-значимият проблем покрай кризата в Украйна е, че заради тамошния конфликт страдат много хора, които не искат да имат нищо общо нито с „Десен сектор“, нито с проруските бунтовници. Изобщо не е за подценяване и това, че случващото се създаде безпокойство в цяла Европа.
Не виждам защо се подценява вероятността и САЩ, и Русия да имат взаимна изгода от този конфликт. В такива ситуации винаги е добре да се гледа кой е този, който печели. До санкциите, които бяха наложени на Русия след анексирането на Крим, лидерите и на САЩ, и на Русия печелеха позиции там, където имаха интерес. Но в момента изглежда, че интересите на Русия стават все по-малко.
Британските медии разпространиха в сряда снимки, на които, поне както твърдят властите на Обединеното кралство, е документирано присъствието на украинска територия на последно поколение зенитни системи, точно каквито се използват и в самата руска армия. Главният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза в същия ден, че руски войски, артилерия и зенитни части, а също и системи за командване и контрол, все още действат в Украйна. Въпреки тези твърдения, руската страна категорично отрича да снабдява сепаратистите с оръжие и до ден днешен.
Малко преди съглашението в Минск беше заявено напълно официално от САЩ, че Украйна ще бъде въоръжена с тяхна помощ, ако мирът не успее да се задържи. Ако приемем, че това не е просто заплаха, а сериозно намерение, то би означавало само едно - че САЩ търси повод за директен сблъсък с Русия. Предвид самочувствието, което Путин демонстрира, нищо чудно и самият той да има интерес от директна конфронтация със САЩ. Иначе защо изобщо му беше да анексира Крим?! След всичкото сторено от негова страна, какво друго му остана, за да манифестира държавна сила и личностното си величие пред света?
През 1961 г., когато е издигната Берлинската стена, танковете на СССР и САЩ са изправени едни срещу други в Берлин. По това време Студената война, възникнала само 2 години след края на Втората световна, е в своя разгар. Няколко години преди това се създава организацията на Варшавския договор в отговор на това, че Германия влиза в НАТО, а молбата за членство на СССР в Алианса е отхвърлена. Кенеди, тогавашният президент на САЩ, подкрепя изграждането на такава стена, твърдейки, че е по-добре да има стена, отколкото война. Бил е много критикуван за тези му думи, но днес виждаме, че е постъпил правилно, вероятно спасявайки целия свят от Трета световна война. Дали някой от съвременните лидери на Русия или на САЩ би превъзмогнал егото си, за да постъпи така мъдро, както е сторил Кенеди? Трудно.
Ето затова Меркел, която напоследък отнесе много незаслужени критики от привържениците и на двете враждуващи в Украйна страни, не спира да щъка между Москва, Вашингтон и Минск - защото знае, че ако има война между Русия и САЩ, тя ще се разиграе именно на територията на Стария континент. И само Европа ще загуби, както се е случило и преди 70 години.
Историята често се повтаря. Добре би било да имаме това предвид, когато говорим за който и да било военен конфликт. Защото никоя война, локална или по-мащабна, не е довела света до просперитет, а само до страдания.
Нехуманно е (меко казано) на военен конфликт да се гледа като на футболен мач. Затова е цинична категоричността, с която се защитава която и да било от враждуващите страни в Украйна, без значение дали тази на сепаратистите или другата на „Десен сектор“ и на властта в Киев.
Предвид споразуменията в Минск и развръзката в Дебалцево, да се надяваме, че този път враждуващите лагери ще проявят разум и смирение, за да запазят мира траен. Но това зависи най-вече от волята на техните кукловоди.
