През последната седмица Народното събрание ни сервира поредната порция абсурди: Делян Пеевски бе избран за член на парламентарната комисия по икономическа политика и туризъм; евроскептикът Волен Сидеров вече е зам.-председател на комисията по външна политика; Цветан Цветанов ще е член на определената за специалните разузнавателни средства комисия; архонт Слави Бинев, който е таекуондист и собственик на едно от най-известните чалга заведения в София, ще отговаря за културата и медиите.
Силно съм възмутен, но изобщо не съм изненадан от присъствието на някои крайно простонародни елементи в клетите ни парламентарни комисии, също както и от изконната несъвместимост на други с пътя, по който е поела страната ни. При все, че такива нелепици не се случват за първи път в Народното събрание и даже преобладават, странно е, че все още има хора, които се удивляват от безцеремонните практики на българските политици. Нещо повече - замахът, с който някои от тях грабят престижни държавни постове, но без да разполагат с необходимите качества за това, не е присъщ само на тях.
Нека бъдем честни пред себе си – голяма част от народа ни вижда дъното, когато поглежда нагоре. Далеч не само в политиката, а и в цялото ни общество моралът и срамът отдавна нямат абсолютно никаква стойност. Даже напротив – срамно е да бъдеш морален и честен.
Просто се огледайте. Нима бихте казали, че хрантутниците, на които суверенът им е гласувал доверие, надявайки се, че избира по-малкото зло, са единствените източници на прекомерна наглост?
Колко ли от хората, които се възмущават от поведението на посочените по-горе политици, също са заемали или в момента заемат длъжности, от които си нямат хал хабер, но се възползват от възможностите на връзкарството, което е толерирано повсеместно? Много. А изпитват ли срам от околните? Не, тъй като според тях „тука е така“ и всичките тези небивалици са си в реда на нещата.
Колко ли са хората, които, с помощта на някой несъвестен лекар, цял живот източват социалната система, преструвайки се, че имат еди колко си процента инвалидност, например? Нима това е по-малко позорно?
Както някой здрав човек си позволява наглостта да получава пенсия за инвалидност, която не би трябвало да му се полага, като така ощетява наистина нуждаещите се негови сънародници и данъкоплатците, така и някой чалгаджия може да се захване с проблемите на културата. Разликата между първия и втория случай е само в това, че чалгаджията е имал повече късмет.
Безсрамните хитрувания са традиционни проявления по нашите земи, а честността се счита за слабост. Щом политиците произхождат от същия народ, напълно естествено е да очакваме безцеремонното им поведение.
Колкото и утопично да изглежда, или все някога ще променим манталитета си като народ, преставайки да се проявяваме като отрицателните персонажи на Алеко Константинов, или никога няма да видим свестни хора по високите етажи на властта, съответно и нормалност в политиката.
