Кюрдите в Сирия бяха фактор, на когото не се обръщаше много внимание в сирийската гражданска война, а и преди това – в политическия живот на Сирия. Всичко това може би се промени, след като международният фокус се измести върху сирийския кюрдски град Кобане (на арабски, Айн ал Араб). Парадоксално, в дългосрочен план днешната ситуацията може да е от полза за положението на кюрдите в Сирия.
Сирийските кюрди, подобно на своите събратя в Иран, Ирак и Турция, не представляват единен политически субект. В представите на мнозина, съществува единно кюрдско движение, но реално то е съставено от множество и различни фракции. В Сирия кюрдите имат около 16 политически партии, в зависимост от възприемането им – някои фракции действат под едно и също име, но са различни. От тези партии Кюрдската демократическа партия е най-мощна. Сирийските правителствени войски до голяма степен оставиха кюрдските райони през 2012 година, което в Дамаск определят като стратегическо оттегляне. Предишните преговори – инициирани от иракския кюрдски лидер Масуд Барзани – целящи да създадат кюрдско единство в Сирия, до този момент не достигнаха до изпълнение. Този месец Барзани започна нови преговори между различните кюрдски сили в Сирия. Заплахата от Ислямска държава показа нуждата от взаимни действия. Преди това сирийските кюрдски партии се обвиняваха взаимно в сътрудничество с режима на Башар Асад. Днес те са наясно, че никой от тях няма да сътрудничи нито с властите, нито с Ислямска държава и трябва да си сътрудничат, за да оцелеят. Така нареченото „Споразумение Дохук“, сключено между сирийските кюрдски партии в иракския град Дохук, бе постигнато на 22 октомври.
Отвъд вътрешния кюрдски процес, международните играчи изглеждат по-склонни, отколкото преди, да подкрепят сирийските кюрди, на които им липсваше външна подкрепа заради връзки с ПКК (Кюрдската работническа партия). ПКК все още се счита за терористична организация от Европейския съюз, Турция и САЩ, и това се отрази върху кюрдските части в Кобане.
Сега, когато Ислямска държава разширява своите територии, а сирийските кюрди са начело в борбата срещу групировката (освен Свободната сирийска армия), отношението към кюрдите в Сирия се променя. Дори Турция – макар и с неохота и под международен натиск – позволи кюрдски подкрепления от Ирак да преминат сирийската граница, за да подкрепят бойците в Кобане. Турция, разбира се, може да се възползва от ситуацията. За Анкара се отдава възможност да отслаби двама големи врагове: колкото повече се бият кюрдите с Ислямска държава, толкова повече отслабват редиците и от двете страни.
Въпреки че ситуацията в Кобане причинява ужасни страдания на кюрдското население, в дългосрочен плат сирийските кюрди могат да се възползват от тази криза. От една страна имат обединителен ефект върху сирийската кюрдска политика, а от друга да се привлече повече международна подкрепа.
