Едва ли полицейските издевателства, които нашумяха през последните дни, се дължат на някаква дълбока и задкулисна конспирация. Най-вероятно просто нещо куца във възпитанието на голяма част от служителите на МВР, съответно и в техния подбор. Лошото възпитание далеч не е сериозен недостатък само на значителна част от грижещите се за обществения ред, а и изобщо на работещите в българския публичен сектор. Не е достатъчно прецизно подбирането на почти всичките държавни кадри у нас.
Вероятно в системата на МВР има много честни и почтени полицаи, които обичат работата си и осъзнават от колко голямо значение е техният дълг за добруването на цялото общество. Морално престъпление би било да ги слагаме под общ знаменател с техни несъвестни колеги и да не ги толерираме заради хора, които може би и те самите трудно понасят. Във всяка една гилдия има черни овце.
Нека не забравяме и нещо много важно – тази работа изобщо не е лесна и меко казано не е безопасна. Често се случва полицаи да бъдат ранени или да загубят живота си при изпълнение на служебните си задължения. Едва ли някой би оспорил тези факти.
Но хората масово нямат доверие у полицията, съответно те не изпитват и уважение към служителите на реда. Нещо повече – все повече граждани не възприемат полицаите като техни закрилници, в чиито ръце могат да се чувстват спокойни и сигурни, а като мутри, от които по-добре би било да се пазят. След като това е така, значи със сигурност има налице някакъв поведенчески проблем. Да не говорим за корупцията и другите мъчнотии в МВР, които се дъвчат от медиите почти ежедневно.
Не разбирам кому е нужно прекомерното демонстриране на сила и власт от страна на служителите на реда, което често се констатира от граждани при рутинни проверки и при извършване на незначителни прегрешения, особено когато човекът съдейства и не оказва никаква физическа съпротива. Странно е, че някои полицаи доста се изнервят, когато проверяват нечия лична карта, а проверяваният им зададе някой обичаен въпрос, свързан с извършваната справка, или просто ги помоли да се легитимират. Нима така наистина всяват респект у престъпниците? Едва ли. По-скоро възбуждат съмнения у гражданина, че извършват нещо нередно с него или просто им липсват първите 7 години.
Съгласно законите и наредбите, служителите на реда нямат право да упражняват насилие при проверка, арестуване, задържане или разпит, освен в определени случаи като бягство и буйстване. Но ако полицаите не биеха и извън тези слуки, щяха ли хората да се оплакват толкова често от полицейско насилие? Дали в полицията наистина има някакви вътрешни правила, противоречащи с законовите, според които полицаите трябва да бият? Нима всички потърпевши си измислят?
Без значение какъв точно е неговият пост в системата на МВР, всеки един служител на реда трябва непременно да притежава хладнокръвие (за да може да се владее), силно чувство за справедливост, бърза и логична мисъл, добро възпитание, хуманност и още много добродетели.
Искреното желание да служи на обществото и хората, а не в техен ущърб, би трябвало да е водещо за всеки един бъдещ полицай. За съжаление, струва ми се, че за голяма част от тях амбицията се свежда само до служебните благинки, които едва ли са много, но вероятно са примамливи за някои младежи и все повече девойки.
Тъй като в нашата страна доста хора обичат да се уреждат на дадена длъжност чрез всякакви връзкарски способи, макар и добре да осъзнават, че хващат лъжица не за тяхната уста, нужно е много стриктно отсяване на полицейските служители, и то още при назначаването им. Ако критериите за подбор на полицейски кадри са ниски, това не е личностен проблем на мечтаещите да станат служители на реда, а е организационен пропуск от страна на ръководствата на МВР през годините. Много сериозен, при това.
Страшно е да си помисли човек, че законите в страната ни не важат за полицейските служители. Още по-страшно е като се сетим, че полицията може да бъде инструмент в ръцете на всяка една коварна политическа власт.
Дано ръководството на МВР признае пред себе си, че в системата има проблем и положи необходимите реформи, за да може обществото непринудено да уважава полицията. В противен случай, ако няма искрено доверие към служителите на реда, анархията и цялостният упадък на държавата са гарантирани. Няма ли полиция, няма и държава.
