Human Rights Watch издадоха своя окончателен доклад за събитията около седящите стачки на площад Рабаа ал Адауия в Кайро от лятото на 2013 година. Изложените факти, събраните материали и заключенията сочат, че са извършени системни убийства на демонстранти – около 1 150 души, убити между юли и август 2013 година. Документът на правозащитната организация идва по време на отбелязването на първата годишнина от злощастните събития, белязали новата история на Египет.
(Докладът може да бъде прочетен на този адрес:http://www.hrw.org/news/2014/08/12/egypt-rab-killings-likely-crimes-against-humanity)
Организацията призовава Египет да спре с използването на прекомерна употреба на сила при протести и, че ООН трябва да формира независима комисия, която да разследва убийството на протестиращи в Египет. Можете да си представите реакцията на египетския военен режим.
Под натиск на централната власт, близки до президента ал Сиси медии, започнаха серия от нападки чрез материали, твърдящи, че докладът е предубеден и обвини Human Rights Watch в симпатии към забранените вече Мюсюлмански братя. Организацията, която издаде доклад срещу Мохаммад Мурси, издигнатият от Братята и свален от военните президент, е обвинена в пристрастие към същото това движение. Неведоми са пътищата на мисълта на военната хунта в Кайро.
От коментарите на правителството в Египет човек си вади извода, че властите, подобно на българските, когато става дума за бежанците, не са си направили труда да прочетат доклада на Human Rights Watch и не знаят какво точно е включено вътре. Разбира се, това не е изненада. Ако прочетат изданието, ще разберат, че цялата информация е разположена на над 180 страници (188, да бъдем точни) и съдържа редица доказателства, разговори с пострадали и очевидци, свидетелства.
Излишно е да се казва, че египетското правителство успя да привлече вниманието на целия свят, блокирайки достъпа на египетска територия на ръководителите на Human Rights Watch, Кенет Рот и Сара Лея Уитсън, които бяха депортирани с куци извинения. Подобно на България, която отказа среща с организацията, Египет предпочете да излее упреци към доклада, но не и да посрещне критика. А отказът за дискусия само доказва чувството за вина.
