Какво се предприема, когато си бивш-бъдещ премиер на Република България, виждаш, че нямаш нужната подкрепа, с която да сформираш самостоятелно правителство, а пускането на голи до кръста снимки вече няма същия ефект, както преди?
Естествено, че започваш да възпроизвеждаш типичните за теб посредствени опорни точки. Хленченето за това колко лоши са били предишните, разбира се, е задължително, въкреки че ние това добре си го знаем. Но има и други евтини хитрости, с които шараните да се хванат на въдицата ти, а ти да консумираш дивиденти.
Можеш, например, да заплашиш народа, че ако не гласува за теб, тогава няма да има какво да яде. По нашите географски ширини храната не е дефицитна стока, но когато по-голямата част от населението изпитва затруднение да изплаща битовите си сметки, това е изключително удобна опорна точка.
Възможно е и да хвърлиш няколко спекулативни подмятания по адрес на един от възможните ти бъдещи коалиционни партньори. Например, че техният драгалевски вожд им дърпа конците. Или пък кажи, че имат някаква задкулисна зависимост от БСП. Така неосъзнатите комунисти биха гласували за теб, защото тъкмо те най-много мразят комунистите.
Впрочем, понеже споменах “задкулисие” и „коалиционен партнор“, няма ли пак Доган да излезе седмица преди изборите и да изрече нещо шокиращо, което да стресне народа и да го накара да излезе до урните и масово да гласува за ГЕРБ, както се случи през 2009-та?! Вече е ясно, че това действа безотказно.
Колко ниско може да падне човек, за да сграбчи властта и да я консумира само за себе си... Чак е тъжно. Както се изрази наскоро един познат блогър, ние сигурно сме единствената държава в света, в която основните партии предварително обявяват, че няма никога да се коалират и да работят заедно за развитието на страната си. Бившият-бъдещ премиер рече, че нямало да прави коалиции, но вещае жестоки катаклизми, ако през откомври нямаме редовно правителство. Перфектната опорна точка! Така хем мобилизира шаранчетата, защото съчетанието от страх и чувството за несигурност ще ги накара да гласуват него, хем на по-късен етап може спокойно да каже: „В името на това да има правителство и да не умрете от глад, аз правя огромен компромис и ще се коалирам с тази партия. Заради вас го правя.“
Знам, че част от протестиращите срещу кабинета "Орешарски" искат Борисов да се върне на власт, защото го намират за малко по-малкото зло (твърде вероятно) или наистина са убедени, че е добър политик (малко вероятно). Уважавам тяхната позиция, макар и да не съм съгласен с нея. Но не за тази "нормалност" протестирах аз, а вярвам, че и повечето антиправителствени демонстранти в периода от назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС до самото депозиране на оставката на премиера.
Преди около седмица коментирах тук, че служебното правителство на проф. Близнашки е най-нормалното от всичките ни правителства в последните 25 години. Все още вярвам, че до голяма степен това е така поради причините, които изброих тогава – в кабинета няма нито един възпитаник на Москва, биографиите им са чисти от връзки с бившата Държавна сигурност, изглеждат самоуверени и амбицирани. Но донякъде съжалявам за думите си, предвид някои от първите стъпки на правителството.
Факт е, че значителна част от обществото приема връщането на Ваньо Танов за шеф на Агенция „Митници“ като недопустимо. Танов беше назначен от финансовия министър в служебния кабинет - Румен Порожанов. А все пак този кабинет беше сформиран от президента Плевнелиев, който пък беше издигнат на президентските избори от партия ГЕРБ. Ваньо Танов беше директор на агенцията по време на правителството на Бойко Борисов. Тогава в медиите излезе и запис (не бих го нарекъл скандален) на телефонен разговор между Ваньо Танов и министър-председателя. По всичко личи, че тази постъпка е опит за реванш. Но чий?!
Да, реваншизмът донякъде е приемлив, тъй като балансира положението на властовите сили. Но след като обществото се възмути, нормално би било той да бъде заменен с нов кадър. Другото би било проява на наглост, би довело до подозрение в задкулисие, което със сигурност не съвпада с представата за нормалност. Твърдата ръка, каквато обещава Танов, не е проява на нормалност. То и Станишев обеща твърдост, но всички видяхме какво стана в крайна сметка.
Какво толкова страшно би се случило, ако тази агенция се поеме от нов, чист и амбициран човек?
Какво толкова страшно би станало, ако нормалността просъществува безкомпромисно още от днес?
