Благодаря ви, че ви има!

Успяхме!

Без значение е това, че в действителност не протестите #ДАНСwithme ще свалят кабинета „Орешарски“, a просто вълците се самоизядоха от алчност и битки за власт помежду им, в които ударите под кръста са нещо шаблонно.

Убеден съм, че в тази една година на ежедневни протестни шествия, в които гражданското общество изригна срещу мафията, олигархията и липсата на елементарен човешки морал в политиката, нормалността започна да се вясва поне от време на време. Ето само три примера за това.

Щеше ли Сергей Станишев да се извини на българските турци за Възродителния процес от името на Столетницата, ако нямаше протести? Съмнявам се.

Щяха ли скандалите покрай Искра Фидосова и Христо Бисеров да доведат до мишешките им изнизвания от НС, ако нямаше протести? Едва ли.

Ако политическите кукли на конци не ги беше хванало шубе, сега „българският Марк Зукърбърг“, озлобен и самозабравил се, щеше да бъде председател на ДАНС.

Със сигурност и оставката нямаше да бъде на дневен ред днес, ако не бяхме ние, хората.

Никога не трябва да забравяме това, което преживяхме заедно през тази една година!

Не бива да забравяме дивашката наглост, подигравките, арогантното поведение и ехидните усмивчици на политиците, които, обзалагам се, вече ще се държат доста по-възпитано, но ще имат същите дяволски зависимости.

Не бива да забравяме, че никой не отговори на въпроса „#KОЙ?“, въпреки че всички знаем неговия отговор.

Не бива да забравяме, че жълтите павета бяха изместени като един от символите на София. И то не от нещо естетически красиво, а от метални ограждения, пазещи властта не от мафията, както би трябвало да бъде, а от суверена.   

Не бива да забравяме изпразнения от съдържание поглед на премиера Пламен Орешарски.  

Не бива да забравяме това, че той седеше на една маса в Сочи с кръвожаден диктатор като Янукович.

Не бива да забравяме, че същият „наш“ премиер за нула време се отметна от намерението си на всяка цена да продължи строежа на проекта „Южен поток“, след като го посетиха някакви американски дядовци, но пък дни след това потвърди, че за него има подписан договор. Не стана ясно спрян ли е договорът и дали преди това е тръгнал, с кого е сключен, какъв е...

Не бива да забравяме как крайните националисти се обърнаха с агресия към собствения си народ, превръщайки се в руски националисти – поредното доказателство, че национализмът е „дивашко чувство“, както твърди в своите задочни репортажи убитият от службите писател Георги Марков. Никога повече не бива да допускаме подобни персонажи в сградата на НС.

Не бива да забравяме нощта на белия автобус, когато властта най-арогантно провокира протестиращите, опитвайки се да се изкара жертва.

Не бива да забравяме онзи ноемврийски ден, в който стокилограмови униформени мъже упражняваха насилие върху 50-60-килограмови момичета и момчета. Биеха децата на България, за да опазят престъпната власт и задкулисието. Позор!

Сигурен съм, че след като се разбра, че Пламен Орешарски скоро ще подаде оставка като министър- председател на страната ни, повечето българи изпитаха известно облекчение. Аз също. Но #ДАНСwithme трябва да продължи да съществува и след оставката, било то като протест или под друга форма. Борбата за морал в политиката далеч не е приключила. Напротив, тя тъкмо започна. Всяко правителство насетне, което си позволява да бъде нагло, чуждопоклонно и вредно, трябва да получава същата мирна, но категорична съпротива от гражданското общество.

Благодаря на всички знайни и незнайни хора с революционен дух, било то протестъри, интернет лумпени или скарани с модерните информационни технологии по-възрастни госпожи и господа, които упорито, в жега и студ, настояваха за тази оставка.

Благодаря на „Ранобудните студенти“, които са най-хубавото нещо в потъналото ни в невежество общество! Те доказаха, че България има европейско бъдеще, че у нас има много достойни млади хора, които осъзнават значението на думата „свобода“. И това изобщо не са локуми. Лично аз се уверих в тяхната добросъвестност, когато ги попитах дали може да разпиша мои близки в подписката за свикване на референдум за нов Изборен закон, която те лично събираха в подлеза пред СУ, тъй като видях как няколко месеца по-рано една възрастна дама разписа десетина нейни приятелки в подписка в подкрепа на Орешарски. Те възмутено ми отговориха, че не може, защото не искат да са като тях и именно срещу това се борят.

Благодаря на тази част от охраняващите властта полицаи, които не криеха емоциите си и подкрепата си към протестиращите.

Благодаря и на малкото достойни политици, в това число и тези от БСП, които, макар и все още да са малко, все пак ги има.

Благодаря ви, че мирният характер на протеста беше запазен поне от страната на народа, въпреки многото провокации от страна на властта. Това определено е признак за висока интелигентност на множеството – нещо, което се случва изключително рядко по света.

Благодаря ви, че върнахте вярата ми в собствения ми народ.

Благодаря ви, че ви има.