Политиката в (и за) Близкия изток е казан, в който се готви ястие с много подправки. И постоянно се добавят нови вкусове. Едва ли някой от готвачите вече е убеден какъв е бил вкусът на първоначалното ястие, но със сигурност знае, че трябва да слага още и още, за да затапи конкуренцията.
С помощта на единадесет точки, които показват, но не обясняват политиката в тази част на света, ще се опитаме да поставим основните моменти в Близкия изток.
1. САЩ нахлуха в Ирак през 2003 година, защото твърдяха, че страната има оръжия за масово унищожение. Въпреки това, Ирак се оказа, че не разполага с такъв арсенал. Инвазията донесе доминация за шиитските партии във властта, като така се подкрепиха интересите на шиитски Иран – враг на Щатите. До преди 2003 шиитите пък бяха репресирани от сунитите, а след 2003 нещата се обърнаха. Свалянето на сунитите наруши равновесието между двете враждуващи разклонения на исляма в Близкия изток. Това вбеси сунитската Саудитска Арабия, съюзник на САЩ – поне на хартия.
2. За да се намери баланс, по-заможното саудитско кралско семейство подкрепя сунитските крайни фракции в Сирия срещу режима на Башар Асад, който е част от шиитския ислям, но в същото време саудитците спонсорират удари срещу представители на сунитския ислямизъм в Египет.
3. В резултат на Арабската пролет, трите основни държави – Египет, Сирия и Ирак – са в безпорядък. Функциониращите или полу-функциониращи държави в Близкия изток са неарабски: Израел, Турция и Иран. Израел е в състояние на casus belli с арабските държави от 1948 година насам, но е най-скаран в момента с Иран – неарабска, несунитска държава, която няма и обща граница с Израел.
4. Напрежението между сунити и шиити ескалира по време на сирийската гражданска война, която вече се превръща в регионална. До една степен, историческата връзка в днешните конфликти може да се проследи до 1916 година със споразумението Сайкс-Пико. Сър Марк Сайкс и Фронсоа Жорж-Пико са европейски дипломати – на Великобритания и Франция – които теглят по няколко линии насред картата на Близкия изток, превърнали се в граници на съвременния Близкия изток.
5. Относно Турция, тя подкрепя сунитските бойци в Сирия, борещи се срещу Асад. Но Анкара е в близки икономически отношения с Иран, който пък подкрепя Асад. Турското правителство е бясно на военния преврат в Египет, който стана миналата година и свали демократично избрания президент Мухаммад Мурси, член на Мюсюлмански братя. САЩ отказва да нарече преврата “преврат”, с което явно иска да каже, че скоро американски дипломати няма да отидат на разходка по Нил. Но пък руснаците са вече там.
6. Да помислим за Близкия изток като за огромен пазар на оръжие. Щатите планират да продадат хеликоптери на шиитското правителство в Ирак, с които да бъдат потискани най-вероятно сунитските опозиционери, докато в същото време САЩ подкрепя сунитите в Сирия.
7. Саудитска Арабия смята, че САЩ не подкрепят сунитите в Сирия достатъчно. Саудитците обвиняват Иран за всичко, включително – но не само – за размириците в Бахрейн, Арабската пролет, тероризма и топенето на ледниците. Уахабистката доктрина, изповядвана в С. Арабия, вижда ционизма като висш враг. Въпреки това, възгледите на саудитците често си приличат с израелските.
8. Подобно на стария Близък изток, и новият Близък изток има занаятчийска индустрия – нарича се мирен процес. Това включва израелците, палестинците и различните медиатори – най-вече САЩ.
9. Израел има ядрено оръжие, но се преструва, че не е така, защото ако не го прави, се предполага, че няма да може да се спре Иран, който няма ядрено оръжие. САЩ и Израел се разбраха да не се говори за предполагаемите ядрени оръжия на Тел Авив.
10. Арабската пролет се случи преди три години. В резултат някои деспоти бяха пометени. Това събитие показа също, че никой не контролира новия Близък изток. Освен това показа и, че никой народ не може да направи толкова промени, толкова бързо. Революциите направиха вакум. В този вакум се наместни религиозното противоречие, а това означава още насилие.
11. Иран има нещо, наречено “ядрен въпрос”. САЩ и други държави постигнаха временно ядрено споразумение с Иран, за разлика от Израел, Саудитска Арабия, про-израелското лоби в Щатите и Конгреса, които изготвят законопроект, неодобрен от Обама, в който се твърди, че САЩ трябва да “стои зад Израел” и да предостави “дипломатическа, военна и икономическа подкрепа” за Израел, ако започне война, с което Тел Авив заплашва от много време.
Сега стана ли ви по-ясно? Ако не – не се притеснявайте: интересното тепърва предстои!
