Над 82 са потвърдените до този момент жертви на протестите в Украйна. Протести, които придобиха мащаб на същинска революция. Революция, която прерасна във война между властта и народа...
Новините от Украйна падат като мълнии. Тъкмо си помислихме, че нещата вървят към окончателен мир, и Янукович заяви в телевизионно интервю в събота, че според него в Украйна се извършва държавен преврат и категорично нямало да подаде оставка. Дори напротив. Щял да обикаля източните и южните райони на страната, където повечето хора го подкрепят.
Стана ясно също, че Югоизточна Украйна, в която преобладава руското малцинство, се отцепва "до възстановяване на реда". Може би това означава, че има вероятност в бъдеще страната да се раздели на две отделни държави – югоизточната половина (заедно с най-близката до България Одеска област) да бъде под шапката на Кремъл, а северозападната да се ориентира към Европейския съюз. Това, разбира се, е само догадка.
Mеждувременно Радата свали Янукович и назначи предсрочни президентски избори на 25-ти май, на които ще се кандидатира и тъкмо освободената от затвора Юлия Тимошенко.
Защо се стигна дотук?
Преди 2 години Янукович излъга украинския народ, че е за евроинтеграция на страната. Вместо да работи в тази посока, той узурпира властта, изменяйки Конституцията в своя полза. През есента на 2013г. прекрати преговорите за съглашение между Киев и Брюксел. По времето на неговото управление корупцията в страната скочи до такава степен, че дори надмина нивото на тази в Русия, икономическата криза се задълбочи, безработицата се увеличи... А през цялото това време опозиционният лидер Юлия Тимошенко беше в затвора.
През 4-те месеца на протести бяха пребивани и убивани хора, свързани по някакъв начин със случващото се на централния площад в Киев. За първите жертви на площада започна да се споменава към средата на януари, когато имаше сблъсъци между Беркут (спецчастите) и протестиращи в Киев. Най-много са жертвите и ранените в периода от 18-ти до 20-ти февруари, простреляни от спецчастите „Беркут“ и от снайперистите, разположени по покривите на сградите около площада. Сред жертвите има и хора, които не са били участници в протестите, а просто са се придвижвали по размирните централни улици на Киев.
Сред загиналите има студенти, поне двама журналисти (един от които е бил изкаран от такси, пребит, а след това и прострелян), хора на изкуството, инженери... Това не са просто факти, извадени от статистиката. Това са хора - деца, бащи, братя, сестри, съпрузи... Представете си колко мащабна национална трагедия е това. Трагедия, която се разиграва само на 200 километра от България.
Защо трябваше да умрат толкова много хора? Защото това е почеркът на тези, които управляват най-голямата по площ държава в света, имат болни имперски мераци и се месят в управлението на много други държави. Колкото са прекрасни руската литература, култура, изкуство и изобщо руският народ, толкова неприятни са те. Такъв е подходът им – долен, мутренски, гнусен...
Чета коментарите в българските форуми за случващото се в Украйна. Масово се бълват небивалици и дори цинизми, проповядва се путинизъм и евразийски патос. Дълбоко съчувствам на хората, които намират корупцията, липсата на демокрация, дискриминацията и непрекъснатите политически репресии за нещо напълно нормално, оправдавайки го като зло за добро. А добро зло човешката история не познава.
Истината за Русия е жестока. Руският народ никога не е бил свободен. Нито по времето на Царска Русия, когато всички са били крепостни селяни, нито след Откомврийската революция, нито пък след разпадането на СССР. Руската власт винаги е била алчна и цинична, отнасяща се отвратително и към самия руски народ. Към народа, на който дължим много, без който или щяхме да работим във фабрики по 16 часа на ден, или изобщо нямаше да ни има. Така е и до днес. Затова не трябва да се учудваме, че тази трагедия в Украйна се случва по време на Олимпиадата в Сочи, което вероятно не е случайност, а умишлено съвпадение, целящо да отправи послание към целия свят.
Прави ми впечатление, че много хора у нас не са запознати с това кой всъщност е Путин, още по-малко с това как той става многомандатен държавен глава. Настоящият руски президент се явява като Месия през 1999г. Тогава страната е разтърсена от икономическа криза, както и от терористични атаки, в резултат от които започва Втората чеченска война. Путин умело се възползва от събитията тогава. На президентския престол той сяда, напускайки поста на директор на Федералната служба за сигурност, която е наследничка на КГБ. На 31-ви декември 1999г., броени часове преди светът да посрещне новото хилядолетие, Борис Елцин подава оставка. Той съобщава решението си в новогодишното си обръщение, веднага след което към руския народ се обръща и бъдещият държавен глава, който тогава поема временно президентския пост. Няколко месеца по-късно Путин вече е избран за президент чрез избори, след което е и преизбиран няколко пъти. Сещате ли се за демократична държава, която да е управлявана толкова дълго време от един човек (като изключим периода, в който президент беше Медведев, но Путин дърпаше конците)? Аз не.
Въпросите сега са дали Кремъл е научил уроците си от Майдан; дали Путин ще свали лапите си от Украйна, след като бе пролята толкова много кръв. На ми се вярва. Според мен, дано да съм заблуден, Путин е диктатор, чудовищно жесток като всички диктатори, а Янукович - негова марионетка, една от многото му в Източна Европа. Доказателството са труповете. Никой политически или идеологически аргумент не би могъл да оправдае смъртта на толкова много хора.
Много е важно как ще реагират политиците по света по отношение на събитията в Украйна. Едва ли българската позиция би била дори и от малко значение на международната сцена, но личното ми мнение е, че нашият държавен глава не бива да посещава закриването на Олимпиадата в понеделник. В противен случай това би означавало, че в България няма политическа воля, която да се противопостави на чуждото влияние у нас.
