Facebook, който отпразнува своя десети рожден ден, изигра важна роля в отразяването на редица бунтове, включително този в Сирия – може би първият конфликт, документиран чрез социалните мрежи по начин, който няма аналог досега. Освен като платформа за изразяване, постингите във Facebook предоставят и картина към сирийската гражданска война. Много от публикуваното може би не става за използване, но всичко това е част от свидетелствата за войната. Сред публикациите има и такива, които съдържат ценни данни, които са от интерес за журналисти, историци, изследователи – не само сега, но и за в бъдеще – за да бъде изготвена по-стройна хронология, описание на битките и военните кампании, данни за военни престъпления и нарушаване на човешки права. Това знание, обаче, може би ще бъде изгубено.
На 4 февруари, американското издание The Atlantic публикува статия, която разкрива още един аспект на сирийския конфликт. Всеки, който се интересува от кризата в Сирия и начините, по които информацията излиза от страната и как се използва от двете страни - правителство и опозиция - знае, че Facebook и YouTube са двата най-важни канала като средство за осведомяване. Статията на The Atlantic показва тенденцията да бъдат изтривани страници на опозицията или правителството, които съдържат в себе си важна информация.
Така например, в постинг от 9 декември 2013 година във Facebook страницата на Сирийската електронна армия (SEA) – група от хакери, подкрепящи правителството – се съобщава, че ще се продължи с „докладване“ групи и страници, свързани с опозицията.
Изтриването на страници означава, че много информация вече е загубена, включително доклади за различни събития, фотографии и видео файлове. Само за последните месеци са изтрити над 20 страници с хиляди потребители в тях и важна информация, включително за атаките с химическо оръжие от 21 август 2013 година. Според изследване на авторитетния блог Brown Moses, 78% от страниците, споделили информация за атаките от миналия август, са изчезнали.
Важен въпрос за Facebook е как виждат ролята си в света. Няма съмнение, че във Facebook понякога трябва да взимат и трудни решения. Администраторите са описали в общите стандарти за използване на сайта, че „проблемни“ и публикации със сцени на насилие не могат да бъдат допускани. Но как да се постъпи, когато социалната мрежа е един от главните начини репресирано мнение да се покаже на бял свят и често публикации съдържат стресиращи данни? Facebook е един от най-бързите, лесни и достъпни начини за активисти от цял свят да разпространяват информацията си.
Социалната медия беше използвана и от двете страни в конфликта, за да разпространяват съобщенията си, и понякога това включваше уникална и важна информация. Това доведе до онлайн война, като и двете страни се включиха в нападки срещу другия за онова, което публикува – дали е истинно или не. Facebook много лесно позволява страници да бъдат премахвани, ако се натрупат достатъчен брой докладвания за съдържанието на тази страница. В същото време, няма почти никаква обратна връзка и внимание, когато става дума за жалба от страна на администраторите на изтрити страници и проверка защо са били докладвани. Шефовете на Facebook имат избора дали да продължат да бъдат фактор и средство, и начин за свободно изразяване по време на конфликти, като този в Сирия, или място, където хората просто да публикуват снимки на домашните си любимци.
