Трудно ми е да кажа “Весела Коледа\" или \"Честит празник\" без да почувствам някакво неудобство. Защото през 2013г. човек трудно би могъл да усети коледния дух. Ходя по улиците и виждам лицата на хората, на повечето от които ясно им личи, че хич не им е до празници, защото просто нямат какво да „изпразнят“.
Наложи ми се да изляза за малко на Бъдни вечер, няколко часа преди да разчупим содената питка. Мястото – ул. Пиротска.
Почувствах се така, сякаш бях попаднал в „Коледна песен“ от Чарлз Дикенс.
Излишно е да казвам, че за разлика от други години, сега украсата в София е оскъдна. Предполагам, че всички са го забелязали. Но не това е тъжното.
Тъжното е, че по улиците имаше повече джебчии, отколкото цивилни.
Тъжното е, че цивилните не се усмихваха, а рояците от джебчии се придвижваха със скоростта на светлината от единия край на улицата до другия, за да наобиколят някоя по-надеждна жертва.
Тъжно е, че просяците не просто стояха на асфалта, както обикновено, а дори преследваха хората, настоявайки да получат от тях някой лев.
Тъжно усмихнат, но видимо интелигентен човек ме спря, молейки ме да закупя някоя от книгите, които е написал. Без да драматизирам излишно, просто не мога да ви опиша как се почувствах в този момент.
За капак, на входа на метрото ме спря и едно момче, което събираше средства за лечение на болно дете: „Моля те, и без това никой не се спира, нека поне ти обясня за какво става въпрос.“ Спрях, изслушах го, обещах, че ще изпратя SMS и си продължих към вкъщи.
Това беше европейската столица София на Бъдни вечер през 2013г., няколко часа преди Рождество. Как да имам коледно настроение? Как да изпратя приказни SMS-и на приятелите си, как да постна статус в социалните мрежи, съдържащ клишето, че на Коледа стават чудеса, след като бях смазан от сблъсъка с реалността?
Излишно е да назовавам кои са виновните за това, че изпитвам неудобство да кажа „Весела Коледа“ на някого. А когато го правя, то да е механично, чувствайки, че може би казвам нещо не на място.
Всички знаем кои са хората, които крадат усмивките ни; които допускат организирани просяци и джебчии да „работят“ в центъра, разплащайки се с някой мастит пехливанин в края на деня, докато цялата полиция е концентрирана да пази тях самите от любовта на народа; които и тази година лицемерно ни призовават да пускаме SMS-и за деца в беда, докато те карат коли за стотици хиляди, декларират, че живеят на фотосинтеза и се друсат с власт. Власт, дадена им от суверена – техния работодател. А може би се друсат и с други субстанции.
Всички знаем кои са хората, които само консумират властта и не правят абсолютно нищо, за да имаме такава социална система, че по Коледа да събираме средства в помощ на децата от крайно бедните райони по света, както правят в нормалните западни държави. А не да се правим на добри на гърба на нашите собствени.
Всички знаем кои са хората, които ни откраднаха коледния дух. Които са готови да ни откраднат и нищото, само за да се задържат на власт.
Затова искам да изкрещя само едно:
ОСТАВКА!!!
П.П. Въпреки всичко, ние можем да бъдем добри и да се обичаме. Докато успеем да победим злото или до последния ни дъх.
Нека бъдем човеци. Напук на злото.
Весели празници и честито на всички именници. Напук на злото.
