Женева напоследък се радва на голям международен интерес. Но не туристически, а политически. Освен очакваните скоро преговори относно сирийската криза, на които се очаква на една маса да седнат правителството на Асад и сирийската опозицията, преди няколко дни в Женева се проведоха разговори между Щатите и Иран, довели до резултат, определян от някои като „чудо“.
Дали е чудо – едва ли. Но със сигурност е голяма крачка, от която зависи не само Иран, но и Близкия изток, а оттам и всички съседни региони, включително Балканите. От 1979 година, когато с преврат в Техеран идват на власт аятоласите, Щатите и иранската държава са в меко казано обтегнати отношения. Върху страната е наложено строго ембарго, което до една степен блокира ежедневния живот в Иран. Замислени, като санкции, които трябва да ударят най-висшия елит на държавата, всъщност от западните забрани страда най-вече обикновеният ирански народ. В една степен най-печеливш от преговорите в Женева е именно нормалния жител на Техеран. И все пак...
В Женева САЩ и Иран сложиха за първи път картите на масата и в продължение на почти четири дни те разговаряха, обсъждаха, спориха. Като резултат Техеран се съгласи да спре временно ядрената си програма, а Щатите да свалят голяма част от санкциите. От Вашингтон дори се заговори за създаване на обща търговско-промишлена палата. От най-големи врагове, американци и иранци стават приятели. Но дали?
Нещата, разбира се, не са толкова прости. На масата седят и други играчи с решаващо мнение – например Израел. Премиерът Бенямин Нетаняху вече реагира остро на постигнатото споразумение, изразявайки недоверие. Това добавя още една щриха към напрегнатите отношения между САЩ и Израел, които вече сблъскаха мнения по отношение на Палестина. На среща с палестинския президент Махмуд Абас, държавният секретар Джон Кери отново заяви, че изгражданите еврейски селища в Западния бряг на река Йордан – главно перо в политиката на Тел Авив - са незоканни и не могат да бъдат подкрепени от Вашингтон. Същевременно напрежението между палестинци и израелската армия не спада, а само преди ден силите за сигурност издадоха заповед за арест на 4-годишно момче в Йерусалим...
Сред играчите, които имат мнение е разбира се и Републиканската гвардия на Иран, чиито щаб все още не се е произнесъл дали е съгласен или не с постигнатото от президента Рохани в Женева. А доказано е, че Гвардията има решаващо мнение по въпросите на външната политика на Иран. Най-пресният пример е Сирия, където са изпращани елитни части, за да подпомогнат сирийския президент Башар Асад в битката му срещу опозицията в страната. А по този въпрос Щатите все още не са взели мнение, макар да се очаква в течение на бъдещи преговори с Иран.
Важно е да се види как ще реагира и друг решаващ съюзник на Щатите и враг на Иран, Саудитска Арабия. Кралството определено е в охладнели отношения с Вашингтон, а съвсем наскоро се проведе разговор между крал Абдула и Владимир Путин...
