В края на миналата седмица отпразнувахме 105 години от независимостта си. Понеже в социалните мрежи се заговори, че 22-ри септември е едва ли не истинският национален празник, бих искал да изразя своето мнение, с което не ангажирам никого.
Независимостта и ролята на Цар Фердинанд I
До 22 септември 1908г. страната ни е васална на Османската империя, макар и освободена. За сравнение, независимостта на Румъния е призната през 1877 г., на Черна гора и Сърбия през 1878 г., а Гърция декларира своята независимост още през 1822 г., като официално бива призната през 1830 г.
Цар Фердинанд I ловко се възползва от нарушаването на Берлинския договор с анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария, провъзгласява Независимостта и приема титлата „Цар на българите“. За първи път от повече от 500 години българите имат свой цар – титла, по-висока от тази на кралете, равнопоставена с императорската.
Освен това, българската царска династия е единствената в света, при която владетелите не се наименуват на териториите, които владеят, а на народа. (Не Борис III, цар на България, а Борис III, цар на българите). Всичките българи са поданици, без значение дали те пребивават на царството или са извън него. Този факт вдъхва надежда на българите, които са останали в откъснатите от Берлинския конгрес територии. Те многократно въстават, но опитите им винаги са потушавани и биват подлагани на кървави репресии.
Защо 3-ти март не е съвсем подходящата дата?
Не съм историк, може и много да греша в преценката си. Но на базата на познанията ми и чистото ми любопитство, което що се отнася до историята смея да твърдя, че е голямо, изборът на 3-ти март за национален празник не е бил най-подходящият. Защото, като национален празник, този ден портивопоставя два етноса у нас – българите и турците. Няма как да искаме всички да бъдем горди, развявайки един флаг, а да отбелязваме исторически момент, който за едни е победа, а за други загуба. Слава Богу, живеем в мир. Но все още има известни предразсъдъци сред тези два етноса, особено сред по-възрастните хора. А и някои политически партии злоупотребяват, възползвайки се от безпочвени страхове от миналото.
Преди 1989 година националният празник на България е бил 9-ти септември – датата на съветската окупация на България. 3-ти март също символизира нещо подобно – тогава почти ставаме васална на Русия страна. Поробва ни този, който ни освобождава.
Сигурен съм, че дори и този въпрос да бъде подложен на обществен дебат, много хора биха държали 3-ти март да си остане национален празник, поради това, че десетилетията на съветска пропаганда си казват думата.
Защо толкова много държим да сме били роби?!
Според проф. Божидар Димитров, историците не могат да употребяват понятието „турско робство“, тъй като българите между 1396–1878 г. никога не са имали статута на роби, т.е. на вещи, които могат да бъдат продавани, купувани, убивани, когато собственикът им пожелае. В същото време историческият публицист има правото да използва терминология в областта на емоциите и като има предвид чудовищната дискриминация, на която са подложени българите-християни (но не и българите-мюсюлмани), да използва определението „турско робство“. Но най-лошото в този спор е, че никой не е прав.
Спорът поне засега не отчита няколко неща — първо, че империята, в която попадат българите в 1396 г. за 500 години, изживява промени, които я превръщат от един тип държава в друг. Различен статут има българският народ и в различните векове на това половин хилядолетие.
Според младия историк Тиберий Баръмов, въпросът дали турското робство е било робство, е много заплетен казус. От една страна, ако подходим юридически, тогава не било робство. Робство е състояние, в което едно човешко същество не се приема за такова, не се приема, че има собствена воля и каквото и да било право. Въпреки произвола, който щедро се е изсипвал върху предците ни, поне теоретично те са имали права, включително и на собственост, смята Тиберий. От друга страна обаче е задължение на историка да влезе в духа на времето. Виждаме, че почти всички български автори от епохата я приемат именно като робство, робия, иго и т.н. Мисля, че Вазовото \"иго\" е много подходяща, достатъчно експресивна и в същото време напълно коректна дума, казва още той.
Лично аз смятам, че е крайно време да погледнем обективно на този период от историята на нашия народ, без да си позволяваме да бъдем подвластни на комплекси, трупани в съзнанието ни още от прекрачването на училищния праг. Аз, който съм роден след настъпването на демокрацията, много добре помня, че още от първи клас (в часовете по родинознание) ни беше повтаряно как нашите предци са били роби; как сме били под турско робство, въпреки че е правилно да се нарича само османско, защото националната държава Турция съществува едва от началото на 20-ти век, когато вече сме били не само свободни, но и напълно независими от югоизточната ни съседка. Убеден съм, че това втълпяване до голяма степен се отразява негативно на националното самочувствие на подрастващите. Надявам се, че то вече не се случва. Или поне не с толкова малки деца.
Крайно време е да започнем да наричаме дискриминацията на християните в рамките на Османската империя с истинското ѝ име – потисничество, владичество или друга дума, която намерим за добре. Но не и робство. Факт е, разбира се, че османското потисничество ни връща векове назад в икономическото ни развитие, а в политическо – да не говорим.
Надявам се, че няма да бъда разбран погрешно. Просто на мен не ми е приятно да наричам своите предци роби, при условие, че знам, че много от тях са имали частна собственост и са развивали търговия още преди Освобождението.
Кои дати биха били подходящи за национален празник на България?
Не ми се струва подходящо и 22-ри септември да бъде определян като истинския национален празник на България, макар и в случая да е по-приемливата дата, поради подобна причина - получаваме независимост именно от Турция. От друга страна САЩ, на които национален празник е именно денят, в който конгресът одобрява декларацията за независимост от Британската империя, днес се обитава от десетки милиони, чиито предци са били поданици на Британската монархия. Но пък САЩ никога преди това не са били независими държави, докато България е била дълги векове преди османското завоевание през 14-ти век.
Намирам 1-ви ноември (Денят на народните будители), 24-ти май (Денят на българската писменост и култура) или 16-ти април (приемането на Търновската конституция) за много по-подходящи за национален празник на България дати, отколкото 3-ти март, когато честваме Освобождението си от османско владичество.
Попитах Тиберий какво мисли по въпроса за оспорваната дата на националния ни празник, а той ми отговори така: „Наскоро разбрах, че в Индия има 3 национални празника. Никой не е казал, че трябва да бъде само един.“
А дали сме достатъчно узрели, за да се примирим, че всеки един етнос има право на своя национален празник в своята родина? Аз мисля, че не. Затова най-добре би било националният ни празник да бъде на една дата, която да обединява всички ни.
