Организираната в Интернет Протестна мрежа ми вдъхна вяра, че в някое от близките десетилетия страната ни ще бъде не само природен рай. Тя е прецедент за България, поне в рамките на моя съзнателен живот. Свикнали сме у нас борбата да е за власт, защото една значителна част от хората, които нямат особени качества, а наглостта е основното средство за успех при тях, заграбват всичко, което не е за ръце им. Това е най-лесният начин за тях да се почувствах значими. Но сега борбата не е за власт, а за нормалност.
***
Още на първия ден, в който стъпих на антиправителствените протести срещу кабинета „Орешарски“, видях рядко срещана гледка - толкова много чудесни хора на едно място - просто хора, но с лица на Човеци; личности; еманципирани хора, запазили най-ценното за един човек – свободата и усмивката.
До съвсем скоро, преди да започне революцията “#ДАНСwithme”, често коментирах, че за едно голямо мнозинство от българите стремежът към материално благосъстояние е по-значим от духовното усъвършенстване. Може би прибързвам със заключенията, но благодарение на красотата на протестите, които продължават вече повече от 55 дни, започнах да поддържам по-позитивната теза – никак не са малко българите, които са прекрасни хора, които не са позволили да бъдат потопени в невежество, въпреки непрекъснатото старание на властимащите да изпростеем възможно най-много, за да се превърнем просто в едни евтини и лесни за манипулиране електорални единици, а страната ни в латиноамериканска. (За по-претенциозните уточнявам, че използвам думата „красота“ като литературен похват, а не за да подчертая някаква физическа красота, въпреки че няма да излъжа, ако кажа, че на протеста имаше предимно хубави и симпатични момичета).
На протестите има хиляди настоящи и бъдещи родители, които възпитават или ще възпитават децата си в същите тези свои добродетели и ценности, които притежават и те самите. Откъде знам, че са толкова свестни, ще попита все някой. Много е просто – изписано е на лицата им. Вече знам, че те са много повече, отколкото съм предполагал, че са у нас до този момент. Те са заедно и са силни. Тези хора трябва да победят, защото те са олицетворението на доброто срещу злото; на свободата срещу робството; на духа срещу посредствеността; на дипломатичността срещу сприхавостта; на разума срещу агресията. Ако се откажем от тази битка (ако мога така да се изразя), ако Пламен Орешарски не подаде своята оставка под народния натиск, това би означавало злото да победи.
Убедих се и в това, че те са прекрасни въпреки бедността. А не защото са сити, което е най-наивната заблуда, която успяха да измислят някои другари, шамарци, бареци, дъревци, петна и други титани на мисълта, за да омаловажат протеста. От 69 години доброто образование и интелектът рядко се ценят в нашата родина, нито гарантират по-добър стандарт на живот, още по-малко пък достойнство. Абсурдно е да се твърди, че протестиращите са по-заможни от гледащите събитията по телевизията, защото били предимно хора с добро образование. Истината е, че достойнството на тези хора идва от душите им, а не от образованието им. Именно тoва прави протестa им красив. Велико е усещането да видиш това на живо с очите си, да станеш част от това тържество на нормалността. Велико е да го почувстваш с душата си.
Нещата сега, за разлика от февруари, са ясни и прозрачни. Никой от протестиращите не пожела да бъде лидер за 55 дни. И едва ли някой ще пожелае. Протестът, продължил толкова дълго време, не бе яхнат, нито ще бъде и в бъдеще. Абсолютно всеки, който желае, може да се присъедини към Протестната мрежа. А предишните представители основаха партия, въпреки че казаха, че няма да го направят. Излъгаха в прав текст. Дори се караха кой е по-пръв представител на протестиращите и кой е по-организатор на протестите. Правя това сравнение с цел да уверя всички, които протестираха през февруари, но сега не го правят, че и те могат да бъдат част от тази мрежа, а не за да ги порицая.
Вярвам на хората в Протестната мрежа и нямам нищо против личностите, които участваха в пресконференцията на 7.08.2013г., да ме представляват в качеството ми на протестиращ. Дори напротив, радвам се, че го правят вместо мен. Казвам го като човек, който по принцип трудно се доверява. Вярвам, че те целят преди всичко да живеят в едно нормално общество, на което всички да можем да бъдем полезни, а в резултат на нашия принос да получаваме добро отношение – без значение дали то ще бъде по-добро материално възнаграждение, уважение или пък и двете. Без значение дали сме леви, десни или центристи. Този път вярвам.
