Вече се изхабих на тема протести. Почти не останаха мои размишления, които не съм споделил тук. Но дори и с риск да се повтарям и да ви отегча, не смятам да спра да пиша за наглостта на политиците и отношението им към протестиращите. Нищо, че през август на никого не му се занимава с политика.
Всичко, което правят \\\"социалистите\\\" и техните коалиционни партньори през последните 50 дни (безумните назначения, разхождащите се сред протестиращите Мая Манолова и Волен Сидеров, провокацията с белия автобус, обвинението, че протестиращите сме жадни за кръв, червените връзки, с които се бяха издокарали на Бузлуджа и т.н.), освен с някакви користни икономически цели, то е и за да ни покажат, че те ще си правят каквото поискат, че нашето мнение за тях е без значение, че те са силните, а ние слабите. Такова им е нивото. Ниско. И това е техният начин да доминират над нас.
А всичко, което правим ние, протестиращите, е позитивно – лозунгите, усмивките ни, пърформансите... Самото ни присъствие на жълтите павета е красиво.
Защо се правят, че не ни чуват?
Понеже съм склонен да си съчинявам всякакви конспиративни теории, достигнах до извода, че назначаването на Пеевски беше умишлен ход, за да се възмутим, за да излезем на улицата, за да ни убедят, че те са непобедими и ще правят каквото си поискат, въпреки протестите ни. Затова продължават да назначават хора без качества (и даже с криминално минало) на крайно неподходящи за тях чиновнически постове, както са правили и по времето на целия Преход. А и за да разполагат с глуповати и послушни чиновници навсякъде. Който и да назначат на важен държавен пост, той ще прави това, което му наредят силните в партията, която ги е издигнала. Затова за тях няма никакво значение кой ще бъде той. С тези недопустими в страна на 1000 километра северозападно от София назначения, те целят основно да ни дразнят, колкото и наивно да ви изглежда това мое мнение. Поне в тази ситуация можеше да постъпят по-разумно, но ето, че алчността и първичността им надделяват многократно над интелекта им.
Тяхната крайна цел е да ни превърнат в бананова република от латиноамериканския регион, в която пропастта между бедни (нас) и богати (тях) да бъде огромна, интелигентни хора просто да няма, а посредствеността да цари сред всичките слоеве на обществото - такова общество, каквото сте виждали в латино сериалите. Затова мечтаят всички, които по нечестен начин са се облагодетелствали по времето на Прехода. Защото само в такова общество биха се чувствали наистина значими.
Постъпките на властимащите са глупави и детински, което доказва, че повечето български политици не са особено зрели и умни. Те са просто нагли и алчни кукли на конци. Искам да кажа, че не би било особено трудно да бъдат победени с нашето добро настроение.
Защо Волен Сидеров и Мая Манолова чат-пат се разхождат сред протестиращите? Поради три причини. Първата е, че знаят, че няма да бъдат набити, защото лицата на тези протести са предимно на добре възпитани и интелигентни хора. А и полицията ги охранява. Втората е да ни провокират, с надеждата при възможност да се изкарат жертви. И третата е, че така ни дразнят и демонстрират колко не им пука, че ние протестираме. А може би има и четвърта причина, поради която политическия „елит“ да постъпва така – множеството от депутатите напомпват собственото си разклатено самочувствие чрез тази агресия, което, благодарения на оборския им произход, не е с особено покритие. А и те самите осъзнават добре това и предполагам, че живеят с чувство за малоценност, макар и да не го разкриват.
Случката с белия автобус, когато полицията прояви насилие срещу мирно протестиращите, според мен също беше умишлена провокация, за да ни демонстрират, че ще ни смажат без да им мигне окото, ако не сведем глава пред тяхната власт. Едва ли беше случаен часът, в който автобусът премина през мястото, където имаше най-много протестиращи, когато най-гледаната телевизия излъчва своята късна емисия новини. Не беше случайно, че някои полицаи държаха да покажат и на медиите, че трябва да внимават в картинката, чупейки камери на журналисти. Дори и удряйки камерите на предаващи случващото се в пряк ефир телевизионни екипи. Не беше случайно наличието на хора, които мятаха камъни – нещо твърде необичайно за протестите ДАНСwithme. Не беше случайно, че паветата на някои места по централните софийски улици, както никога преди, можеха да се вадят с голи ръце.
За да ни дразни, Станишев, човекът, чиято политическа кариера ми се струва, че ще завърши по-зле и от тази на Виденов, ни обвини, че протестиращите искаме кръв, че едва ли не хората са искали да убият депутатите в автобуса. А всъщност, след като Мая Манолова на другия ден си позволи да извърви разстоянието от бившия партиен дом до Съдебната палата (в ролята на бял автобус), заобиколена от протестиращи през целия път и без да пострада, някой изобщо смята ли все още, че ако депутатите бяха излезли пеша през множеството на 23 юли, щяха да пострадат?! Аз съм убеден, че нямаше.
Червеното парти на Бузлуджа, или както там се нарича ежегодното струпване на копнеещи за безплатна екскурзия и кебапчета на корем пенсионери, страдащи да се върне времето на бай Тошо, също беше поредната провокация. Ако преди 10 години някой ми беше казал, че през 2013 година ще имаме министри, демонстративно носещи червени връзки на шиите си, нямаше да повярвам.
Да, точно толкова нисши са, колкото искат да изглеждат. Затова постъпват като деца-хулигани. Единственият начин, за да ги преборим, е като не спираме мирните и позитивни протести. Дори и през август те трябва да продължат! Както винаги досега, продължавайте да отивате с добро настроение, усмихвайте се, демонстрирайте величие на духа, увереност и постоянство. Облечете се цветно, напишети си интересен или забавен лозунг, вземете децата си и кучетата си, стига да не ги е страх от шума и тълпата, демонстрирайте своето духовно надмощие и се усмихвайте. Не свеждайте глави дори и за ден, нищо че е август и депутатите са в отпуска. Министерският съвет няма да почива. Не позволявайте техният план да успее.
