През лятото на 2013 г. България е разделена на две. Не ми се иска да е така, но това е факт, който просто констатирам. Според някои разделението е на леви и десни. Според други е на интелигентни и прости. Според трети пък е на софиянци и провинциалисти. Все клишета от миналия век.
Много мои приятели, познати и роднини с леви убеждения ми се сърдят, че протестирам. Мислят си, че аз и другите протестиращи едва ли не ги мразим, въобразяват си, че сме коварни чиновници и реститути, които искаме да попречим на Партията да даде хляб и евтин ток на хората, защото са убедени в нейната правдивост и честност. Някои дори смятат, че всяка вечер сме навън от любов към бате Бойко или Костов. Понякога, когато това е мнението за моята позиция на хора, които уважавам, ми става обидно. Но не им се сърдя, защото ги разбирам.
Не ви мразя. Сигурен съм, че не изпитват лоши чувства към вас и повечето хора, които отделят време и средства, за да протестират срещу кабинета на Орешарски. Никога не бих си позволил да си разваля доброто впечатление за някого (или да си изградя лошо такова) само заради партията, за която гласува.
Нито веднъж не си позволих да скандирам „червени боклуци“, въпреки че много добре знам, че тези, които изразяват своето възмущение по този емоционален начин, визират конкретно хората във властта, а не своите приятели и познати с леви убеждения. Не го направих, защото уважавам много хора, които определят себе си като социалисти и социалдемократи, възприемат червения цвят като символ на тяхната политическа и дори нравствена принадлежност, но не са боклуци, а хора с качества и таланти.
Когато беше освиркано руското посолство (това се случи в същия ден, в който съборихме символично Берлинската стена пред посолството на Германия), аз бях там. Въпреки че съм убеден, че тези, които го направиха, не мразят руския народ, а просто са възмутени от държавата Русия като хегемон, аз не се включих в това колективно порицание. Защото различавам прекрасния темпераментен руски народ от престъпните руски олигарси. И не бих искал да бъда погрешно разбран от първите.
Възмущението ми от по-голямата част от вас се свежда само до това, че изразявате и защитавате вашите социалистически възгледи, гласувайки за партия, на която само името й е социалистическо; че сте решили, че „БСП-то“ са „ваш‘те“ и всички техни грешки и престъпления са простими, защото сляпо вярвате, че го правят за ваше добро; че много от вас гласуваха за БСП, само за да не бъде отново ГЕРБ на власт. А не е да няма други леви партии у нас, с нормални хора в тях, че да си каже човек, че нямате друга лява алтернатива. Дори изборът при десните е доста по-сложен, отколкото при вас. Но вие пак гласувате за тази капиталистическа партия, облечена в социалистическа одежда. Партия с лидери, които нямат нищо общо с Димитър Благоев. Те нямат нищо общо дори и с Тодор Живков. Нямат общо и с вас – техните избиратели, независимо колко убедително и любовно ви говорят.
За мен фанатизмът на симпатизантите на БСП е не по-ужасен от този на привържениците на ГЕРБ, ДПС или „Атака“. Да си затваряш очите за тежките грехове на една от тези партии, но отваряйки всичките си сетива, за да бълваш огън и жупел срещу останалите, които на практика са съставени от същия тип хора, е меко казано глупаво. Не ви наричам глупаци. Просто по-голямата част от българите, които гласуваха на предишните избори, постъпиха глупаво. И не виждам защо трябва да им спестя това свое мнение.
Откакто неграмотните и завистливи хора са взели властта през 1944г., до ден днешен одухотворените се мачкат, а простотията се величае. Затова не харесвам вашата идеология. Против принципа съм, че щом нещо е държавно, всеки може да си взима от него, колкото си пожелае. Смятам, че всичко, което човек придобива, той трябва да го е заслужил, а не да го получава под формата на привилегия. Трагедиите на нашия народ са две – лошото възпитание на значителна част от него и незаслужените привилегии. Но не съм против солидарността, когато е градивна, когато дава стимул на хората да се развиват, а не да разчитат някой Месия да им оправи живота или част от обществото да ги издържа. Аз също искам стабилна социална политика. Нямам нищо против на власт да бъде лява партия, стига наистина да е лява. Възмущавам се от принципа ви на гласуване, но нито ви подценявам, нито ви виня, че това е вашият избор.
Аз не съм фанатичен десен. Аз дори не се определям като десен, въпреки че според един обстоен тест в Интернет, който посочва къде точно в политическия спектър се намираш, съм дясноцентрист. Политическите ми възгледи са либерални. Вярвам, че бъдещето не само на България, а и на целия свят е именно в либералното управление. Не се чувствам парламентарно представен, но не защото центристката ДПС се подкрепя предимно от малцинствените групи. А защото смятам, че тя, както и всичките останали партии в този парламент, не би била водещ политически фактор на 1000 километра северозападно от София. Поне не и в този й състав. Много съжалявам, че вие вярвате, че сте парламентарно представени, било то от БСП, ГЕРБ, ДПС или Атака. Парламентарно представени са само олигарсите и мафията. Но и за това не ви виня, а само се възмущавам. А и съм убеден, че именно тези партии са във властта, защото масово са се купували гласове, а не само защото част от народа им вярва сляпо.
Ключът сега е във Вас. Би било прекрасно да присъедините към нашия протест. Вярвам, че една голяма част от Вас скоро ще се уверят, че разлики между БСП и ГЕРБ няма. Че врагът през февруари и сега е един и същ. И когато се обединим, когато вие признаете пред себе си, че сте сбъркали, но сте решени да се поправите, тогава злото ще престане да наглее и ще го усмирим. То едва ли ще напусне властта, но бихме могли поне да го сведем до минимум, да го принудим да краде с уважение, както крадат политиците навсякъде в нормалния свят.
На ДАНСwithme, независимо от умишлените спекулации и кой какво говори, има хора с всякакви политически убеждения – и леви, и десни, и центристки. Съгласен съм, че повечето участващи в протеста са с предимно десни или центристки политически пристрастия, но съм убеден, че за по-голямата част от младите, които го посещават, политическият спектър е напълно несъществен. Той е от миналия век, а светът през 2013 г. вече е много по-различен. Деленето на леви, десни и центристи е просто отживелица.
Социалисти, комунисти и анархисти, ние не ви мразим. Не ни мразете и вие.