През изминалия един месец за летните протести се изписа и изговори доста. Като се започне от „експертните” анализи, които се опитват да установят „причините за протеста” и се стигне до противоположното мнение на защитниците на кабинета, които твърдят, че това е бунт на отегчени интернет лумпенчета. Вече повече от един месец виртуалното пространство и медиите изобилстват от материали за протестите. Част от хората подкрепят протестиращите и техните искания, друга част ги обиждат и критикуват, но в крайна сметка всички ги коментират. И как иначе? Никой не може да остане безпристрастен, когато под носа му се заражда една нова и непозната сила у нас – гражданското общество. Истината е, че още много може да се каже и изпише за тези протести, защото никой не предполагаше, че хората ще бъдат толкова сплотени, организирани, последователни в исканията и действията си. Сега обаче ще обърнем внимание на друг интересен елемент, който присъства в летните демонстрации, но който често остава пренебрегнат. Това е елементът на оригиналността.
Знаете ли, никога не съм предполагала, че в България има толкова духовити хора, с такова уникално чувство за хумор! Не съм предполагала, че в границите на милата ни родина все още има мнозинство от млади и креативни хора, които умеят да се забавляват и са установили, че иронията и смехът са най-могъщите оръжия срещу безочието. Защото истината е, че плакатите, призивите и действията, които съдържат ирония, са много по-добро оръжие срещу наглостта на властта. Сегашният протест не е само бунт на свежите, интелигентните, работещите, граждански и социално активните хора. Това е и протестът на хората с чувство за хумор. Интересно е да се отбележи как въпреки иронията, която отправят, протестиращите успяват да запазят сериозния тон в своите искания. И въпреки това безспорен факт е, че тези демонстрации съдържат в себе си много повече оригиналност и ирония, отколкото всички телевизионни предавания взети заедно, които са създадени с цел да ни забавляват. Аз лично много повече се смях на плаката с кокошката Мая Манолова или на момчетата с червени забрадки, които си бяха сложили надпис „Контрапротест”, отколкото на разни псевдоразвлекателни предавания. Истината е, че когато чуеш по мегафона Самуил Петканов да крещи „I like to лумпен, лумпен” или да разиграва прочутата сцена с масата на Волен, няма как да не се усмихнеш. Тогава всякакви високопарни изказвания от типа на това, че това е бунтът на ситите, разглезените, отегчените и изобщо на хора, които не заслужават вниманието ни губят всякаква стойност. Тъй като отдалеч си личи, че това е бунтът на мислещите, младите и креативните. Хората, на които им писна властта да прави каквото си иска и да изпълнява поръчките на мафията. Тези хора обаче, освен че крещят до прегракване „Оставка”, знаят как да обърнат безсмислените изказвания на управляващите срещу самите тях. При тези хора самоиронията и чувството за хумор работят на пълни обороти и умело успяват да изобразят абсурдното поведение на сегашните властимащи. Затова може би политиците трябва да се замислят преди да започнат да поставят етикети на протестиращите и да ги обиждат с глупави определения. Не за друго, а просто защото недообмислените им изказвания в даден момент се обръщат срещу самите тях.
Истината е, че ситуацията в държавата става все по-непредсказуема с всеки изминал ден. Никой не знае какво точно ще се случи, колко време още протестите ще запазят мирния си тон или пък какви игрички се опитва да играе сегашната власт. Едно нещо обаче е сигурно – иронията и сатирата ще продължават да присъстват в демонстрациите и ще останат най-големият съдник на управляващите.
