Макар и да съм далеч от теорията, че българите в рамките на Османската империя са битували в робство, защото са имали право да притежават имоти, да развиват търговия, да изповядват вярата си и да говорят на майчиния си език, явно потисничеството (от страна на османските чиновници) е оказало трайна диря върху народа ни, която е затвърдена по времето на тоталитаризма.
Робското съзнание и днес е факт. То е състояние на духа. Според него може да има мутри, паши и други народни изедници, но е изключено някой от робите да превъзхожда по нещо другите подчинени. Затова българите често се обединяват, за да унищожат бунтовника, който си е сложил по-хубава дограма в панелното си жилище, който си е купил по-готин анцуг или просто на когото му хрумнало да пресъздаде свободата чрез атрактивна дегизировка на протеста. В робската действителност не се допуска подчинените да имат своите индивидуални характеристики.
Женските гърди са извадени на показ навсякъде у нас – по телевизията, във вестниците, в списанията, на работните ни места, в училище, в университета и т.н., в което не намирам нищо лошо. Благодарения на чалгата със сигурност вече няма нещо, което би могло да ни шокира. Но се намериха проповедници на фалшивия морал, които размахаха консервативните си пръстченца, след като млада актриса и модел пресъздаде известна картина, на която е изобразена свободата, която води хората.
Ако децата видят гърда на някоя чалгаджийка – всичко би си било в реда на нещата и едва ли някой би се възмутил. Защото обществото отдавна е свикнало тези жени да разкриват пришитите си гърди на всякакви публични места, на които децата им биха могли да ги видят. Но когато това го прави актриса, която пресъздава изкуство, тогава вече се намира за неморално. Това е много жалко.
С други думи, иска им се на някои хора да е неморално, за да потиснат духа на тази млада жена. Защото тя явно има желание и възможност да бъде свободна. Или поне мечтае да бъде независима. Вероятно е и да се откроява с нещо от останалите роби, което тях да ги дразни. Завиждат й. Искат да я принизят на тяхното подчинено стъпало, защото им е по-лесно така, да принизят някого, отколкото да извисят себе си. Много голяма част от българите все още мислят по този начин, за съжаление.
Завистта у нас е национален спорт. Всички се смущават от това, но малко са тези, които не изпитват такива чувства или полагат усилия, за да не се тровят с тях. Очернянето на някого се счита по-скоро за традиция, отколкото за признак на слабост и озлобление.
Убеден съм, че моето поколение е първото и единственото от активното население у нас, което е освободено от робските окови, от фалшивия морал на т.нар. социализъм. Всички поколения преди нас са обременени от някаква робска зависимост, като изобщо не твърдя, че няма прекрасни хора сред тях, защото ги има. Ако ги нямаше тях (по-възрастните свободни), най-вероятно нямаше да ги има и новите. Вярвам, че ние ще успеем да изградим един по-хубав свят, в който завистта и другите пипала на робството ще бъдат изкоренени.
