Много са ми забавни хората, които ме питат: „Добре, махаме Орешарски, а после какво? Изобщо знаете ли за какво протестирате? Колко ти плащат, за да протестираш? Знаеш ли, че в държавата няма пари за нови избори? Бойко ли искаш да се върне?“
Всеки един от тези пет въпроса ми е бил задаван поне веднъж. И то от хора, които се информират за протестите най-вече в кръчмите, кафенетата, моловете и залите за фитнес. А някои чат-пат и от вестниците и телевизията, но със сигурност не и от единствените две обективни периодични издания. Защото на прогнозата за времето в тях няма голо момиче, а и там не можеш да прочетеш заглавие с Николета Лозанова нито веднъж. Освен ако не стане и тя председател на някоя държавна каса, а Валери Божинов министър на финансите.
И понеже знам, че на много протестиращи им се задават същите нелепи въпроси, реших да отговоря и на петте. От свое име, разбира се, но съдейки по разговорите с приятели и познати, които срещам на протеста, подобни са и мислите на повечето скандиращи вече 30-ти ден за оставка граждани.
1. „Добре, махаме Орешарски, а после какво?“
Това за мен е овче мислене. Звучи като тревога на хорски единици, които намират за напълно нормално политиците да бъдат в тесни връзки с мафията и олигархията. Тези хора са се примирили, че светът е несправедлив, безчестен, оскърбителен. И нямат нищо против да живеят по канона, че бабаитите командват, а останалите ги слушкат, иначе ще ядат шамари. Дори понякога се възхищават на тези бабаити и искат да бъдат свирепи като тях.
Размишленията, че трябва да търпим наглеци, които на изборите бяха втори, но го играят сякаш са първи, въпреки че определено не им се получава и има вече цял месец масови протести, в по-добрия случай са на леви привърженици, които имат доверие у Орешарски, но предпочитат да не го признават. Аз уважавам тяхното мнение, но не разбирам защо се срамуват да си кажат, че подкрепят това правителството, защото им харесват кадрите, които назначават навсякъде.
Ако не се разбирате с гаджето си, а няма с кого/коя да го/я замените, това означава ли, че не трябва да скъсате? Разбира се, че не. Това е моят отговор на този въпрос. Няма алтернатива, няма нов Месия, но това не означава, че трябва да търпим триглавото зло нови четири години. Или една, както си правят сметката да изкарат самите те.
2. „Изобщо знаете ли за какво протестирате?“
Да, знам за какво протестирам. Искам само едно единствено нещо - оставката Орешарски. Час по-скоро. Всичките ми приятели и познати, с които се срещам на протеста и разговаряме, искат същото. Никой не иска нов изборен закон. Или поне със сигурност не и от това правителство.
Лично аз бих искал промени в него, например да се изисква определен образователен ценз, за да има право човек да гласува, но изобщо не протестирам за това. Логично е, че от БСП и ДПС никога няма да пожелаят българските избиратели да бъдат малко по-образовани от тези, които по принцип гласуват за тях и са лесни за манипулиране.
Никой не желае и безусловни базови доходи, освен групичка от двайсетина човека, които не съм ги виждал през последните няколко дни, след като бяха изпъдени от други недоволни граждани. Това не е протест за пари, а за ценности. Ако се съмнявате, елате да чуете с ушите си какво скандират хората. А те скандират само две неща – „оставка“ и „червени боклуци“.
3. „Колко ти плащат, за да протестираш?“
Този ми е любимият въпрос. Умирам от кеф, когато ми го зададат, защото винаги казвам някакво произволно двуцифрено число, след което се наслаждавам на хорската наивност.
Истината е, че съм толкова глупав и наивен лумпен, че сам си плащам, за да протестирам, за разлика от друга част от населението, която дори не гласува на избори безплатно. Плащам си, за да протестирам така, както и много българи си плащат, за да ходят на работа, защото заплатите им са толкова ниски, че едва покриват разходите им за транспорт и обяд. Горе-долу е същото. Само дето във втория случай ти остават едни 100-200 лева, които ти дават шанс да се чудиш дали да платиш парното или да платиш водата с тях. А в първия ти остава само надеждата, че някой ден децата ти ще се гордеят с теб, защото си участвал в свалянето на поне една партида маяманоловци.
4. „Знаеш ли, че в държавата няма пари за нови избори?“
Не знам такова нещо, защото просто не разбирам нещата така подробно, както ги разбират пиещите модерни сокове в кафенетата госпожи и господа, докато навън половината хора на изкуството иска оставката на Орешарски. Не вярвам държавата да няма пари за избори, след като имаше пари да се проведе дори и ненужният референдум за нова АЕЦ, който струваше 14 милиона лева. Но дори и този абсурд да се окаже верен, изобщо не ме интересува какво следва след това. Искам това правителство да падне. По-добре нестабилна държава, отколкото стабилна кочина.
5. „Бойко ли искаш да се върне?“
Не, не искам Бойко да се върне на власт, макар и да съм на мнение, че той е по-малкото зло, в сравнение с коалицията БСП-ДПС-„Атака“. Нито ми е симпатичен, нито го намирам за велик държавник, за какъвто го считат много негови фенове и електорални единици. Не мисля, че той би станал премиер отново, най-малкото защото знае, че ако стане такъв, хората от февруари отново ще излязат на улицата. Съмнявам се, че човек с неговото его би си позволил лукса да подаде оставката два пъти. Всъщност, дори не вярвам, че той иска Орешарски да си подаде оставката, поне не и на този етап. Ако искаше, още в началото на протестите щеше да се плати на агитки, за да повторят февруарския сценарий.
***
Ако случайно не познавате протестиращ и имате още въпроси, на които бихте искали да получите отговор от интернет лумпен, задайте ги на мен. С удоволствие ще ви отговоря. Единственото ми изискване е да ги задавате в секцията за коментари към Фейсбук, а не в тази за анонимните, защото там не отговарям.
