Ако се върнем назад в историята, ще попаднем на едно интересно определение за журналистиката. Определението е „четвърта власт”. Журналистиката е онази власт, която трябва да представя обективно различни събития, да отразява безпристрастно обществените нагласи и най-вече никога да не манипулира информацията, като се придържа към истината с цената на всичко. Това е идеалистичната представа за ролята на журналистиката. Реалната представа е, че журналистиката притежава силата и влиянието, за да промени обществените нагласи и да сформира общественото мислене. Може да звучи преувеличено, но е истина. Като вземем под внимание тези твърдения, ще видим как българските медии отразяват последните събития в страната. За никого не е тайна, че родните ни медии са тясно свързани със съмнителни олигархични кръгове и често нарушават елементарната журналистическа етика, като работят в услуга на „силните на деня”. Разбира се, все още има независими журналисти, които със зъби и нокти се опитват да извоюват медийна свобода и безпристрастност. Те обаче или са изпратени в девета глуха, или продължават да водят своята борба за независимост в рамките на интернет пространството. Тяхната упоритост и чувство за морал са достойни за възхищение. В момента обаче няма да говорим за тях. Сега ще обърнем внимание на начина, по който някои медии отразиха протеста в 24-тия ден.
Защо точно този ден? Защото в този ден се появи идеята протестиращите да извървят пеша разстоянието от Орлов мост до хотел „Плиска”. Това предложение беше посрещнато с ентусиазъм и изненадващо вълнение. Едва ли обаче някой е можел да предположи колко много хора ще се включат в шествието и каква невероятна атмосфера ще бъде създадена. Невероятно е как това незначително разстояние беше изпълнено с толкова много хора. Разходката от Орлов мост до хотел „Плиска” се превърна в изключително преживяване за всеки присъстващ. Усещанията за споделеност, съпричастност и единност озаряваха лицата на хората в 24-тия ден от продължителните протести. Фактът, че това разстояние беше изминато от близо 30 хиляди души за пореден път доказва, че този път хората ще се борят докрай. Въпреки умората и явното пренебрежение на управляващите, този път българските граждани искат промяна и ще останат по площадите, докато не видят нейното начало. Те няма да позволят да бъдат манипулирани, изиграни или лъгани. Вече на всичко това ще се сложи край.
Изглежда обаче, че за определени медии подобно събитие като 30-хиляден протест не е никаква новина. Същото важи и за служителите на МВР, които вече по навик обявяват, че вечерта са се събрали около 3 хиляди протестиращи. Така де, дали 3 хиляди или 30 хиляди – разликата е само в някакви си нули. Човек не трябва да се напряга за такива неща. Рекорд по „обективност” обаче държат медиите, известни като част от кръга Пеевски. За подчинените на медийния олигарх протестите просто не съществуват. Те са само във въображението на хората или в болните фантазии на политическите им врагове. Затова един вестник от този кръг реши да не се поддава на провокацията от протестите и да обърне внимание на факта, че бакалии ще събират дебитни карти. Това е изключително необходима информация. Не знам как щеше да протече работният ден (8 юли), ако тази новина не беше отразена. Така де, на кого е притрябвало да пише за някакви си хора, които „обикалят” по улиците на София, когато бакалиите са започнали да събират дебитни карти??? Изглежда пък, че служителите на други два вестника от компанията изцяло са преминали на лятна вълна. Доказателство за това е фактът, че услужливо ни уведомиха как българите харчат повече пари за море от германците. Явно журналистите от тези медии си мислят, че протестите са си протести, но рано или късно хората ще тръгнат на море и трябва да са наясно колко да похарчат. От друга страна поредният Пеевски вестник реши да обърне гръб на летните страсти и е излезе с гръмкото заглавие: „Герб почва да се люспи”. Общо взето, ако човек се задълбочи в тези ежедневници, ще остане с впечатлението, че протестите са приключили. Или пък, че вече изобщо не се провеждат протести.
При наличието на подобно медийно отразяване, напълно обясним е призивът във Фейсбук: „Не купувайте български вестници! Спасете гора!”. Факт е, че медиите отдавна не играят ролята на „четвърта власт”, а по-скоро влизат в образа на услужлива прислуга, която задоволява капризите на своите стопани. Изключително нелепо е обаче, когато идеите и действията на хиляди граждани се пренебрегват, защото това противоречи на интересите на поредния медиен олигарх. Това показва, че промяната, за която хиляди души протестират, трябва да се извърши незабавно и то във всички сектори. Включително и в медийния. Тези абсурдни заглавия са само пример, че българската журналистика трябва да промени изцяло начина си на функциониране, ако иска да запази своя авторитет. В противен случай просто ще продължи да играе удобната роля на слуга. А всеки слуга рано или късно бива заменен.
