Истината винаги излиза наяве. Понякога късно, a друг път тъкмо навреме. 24-тият и 25-тият ден от протеста срещу правителството на премиера Пламен Орешарски разкриха две истини, след като протестиращите решиха да продължат от пл. „Независимост“ по Цариградско шосе, за да бъдат преброени по-лесно, вместо да обикалят по празните партийни централи на ГЕРБ, БСП и ДПС.
Първата истина е, че данните на МВР за броя на протестиращите просто не са верни, защото изчислявали единствено стъпилите на пл. „Независимост“, а не и тези пред централния вход на Президентството и на тротоарите. Това беше ясно за всички протестиращи още преди да се видим от птичи поглед, без да бъдем скрити от дърветата, билбордовете и сградите по централните софийски улици.
Преди 7-ми юли една част от протестиращите оставаше на Орлов мост, друга част продължаваше към партийните централи, а трети пък се прибираха по домовете си. Както от Орлов мост, така и от по-високото Цариградско шосе много ясно се видя множеството ни. Обърнах се назад, когато бях по средата на пътя между хотел „Плиска“ и Орлов мост. Видях река от хора, чийто край беше необятен. Просто не се виждаше.Това със сигурност не бяха 3 000, а десетки хиляди души. И все прекрасни хора. Дори наистина не e от съществено значение колко ще съобщи МВР, че сме присъстващите на протеста, защото ние си знаем каква е истината. Намалявайки формално нашия брой, те няма да намалят нашата гражданска активност.
Втората истина е, че легендарният митинг на СДС от 1990г. е доста уголемен на думи, дори и до фанатизъм. Когато безплатно са се раздавали сини знаменца и протестът се е предвождал от политици (най-вече бивши комунисти, някои от които и агенти на Държавна сигурност), без съмнение не е имало 1 милион души. Сравнявайки снимки на тогавашното шествие и сегашното, на което хората сами си купуват българското знаме (а не развяват даденото им синьо такова), става ясно, че през 1990 г. присъстващите на манифестацията на СДС са били най-вероятно повече, но и дума не може да става за едномилионен митинг.
Тези протести разкриват още една истина, която доказва, че светът върви напред, България също, макар и по-бавно, отколкото ни се иска. На ДАНСwithme, независимо от умишлените спекулации и кой какво говори, има хора с всякакви политически убеждения – и леви, и десни, и центристки. Съгласен съм, че повечето участващи в протеста са с предимно десни или центристки политически пристрастия, но съм убеден, че за по-голямата част от младите, които го посещават, политическият спектър е напълно несъществен. Той е от миналия век, а светът през 2013 г. вече е много по-различен. Деленето на леви, десни и центристи е просто отживелица.
Младите на протеста ДАНСwithme съвършено добре разграничаваме доброто от злото, разума от глупостта, истината от лъжата. За нас повечето клишета просто не съществуват. По времето на прехода, в който сме израснали, сме видели достатъчно примери за добро и зло. Нагледали сме се на много посредственост и несправедливост. Преживели сме този преход и все повече се убеждавам, че знаем от какво трябва да се пазим, по кой път да вървим и колко е важно да го правим с усмивка.
