Наскоро в Израел беше приет закон срещу анорексично изглеждащите манекенки. Целта на този закон е да се намали процентът на момичетата, болни от хранителни разстройства като булемия и анорексия. В началото на месец май пък главната редакторка на списание „Вог” в САЩ, Ана Уинтър, обяви, че повече няма да работи с анорексично слаби манекенки. Уинтър, заедно с останалите 18 главни редактори на списание „Вог” по света, предприе сериозна капмания срещу участието на скелетоподобни манекенки в ревюта и фотосесии. Ана Уинтър заяви, че от сега нататък списание „Вог” ще показва само „здрави манекенки”, за да има само „здрави читателки”. Добро решение, но дали не беше предприето прекалено късно?
През последните няколко години ние се превръщаме в пасивни наблюдатели на фаворизирането на един криворазбран идеал за красота. Виждаме манекенки, които приличат на скелети да се разхождат по световните модни подиуми без да си даваме реална сметка за здравословното състояние на тези момичета и какво отрицателно въздействие имат те върху подрастващите тинейджърки. Тези ходещи скелети заедно с подкрепата на алчната модна индустрия съзнателно популяризират един деформиран идеал за красота, който се превръща в пример за подражание на множество обикновени момичета. Средностатистическият съвременен модел е висок около 1.75 метра, а тежи по-малко от 40 килограма. И в това състояние тази подвижна вейка съблазнително позира за кориците на всички модни списания и прави неуместни изказвания от рода на: „Няма нищо по-вкусно от усещането да си слаб” (коментар на Кейт Мос относно съвременния идеал за красота). Популяризирането на изкуствените „Барби” мерки се счита за част от работата на манекенките, но опасното в случая е, че таргет група са невинни момичета, които не са направили нищо друго освен че искат да подражават на модните си идоли. И така тези невинни момичета попадат в капана на една коварна и унищожителна болест като анорексия нервоза и булемия. Анорексия нервоза е болест на психическа основа, която води до сериозни здравословни проблеми на целия организъм. От анорексия страдат момичета на възраст между 13 и 25 години, заболяването се характеризира с драстична загуба на тегло, отвращение от храна, а в последната фаза много често пациентите стигат и до мисли за самоубийство.
Причините за появата на анорексия са различни – те варират от липса на общуване в семейството до стремеж за подражание на любимите ни модни идоли. През последните няколко години се наблюдава истински бум на болни от анорексия. Като една от най-често посочените причини е именно деформираната представа за красота на малки момичета, които смятат, че, колкото са по-слаби, толкова по-добре изглеждат. Най-драматичното нещо при болни от анорексия е, че те никога не успяват да се излекуват напълно. Те никога няма да изпитат наслада от храната, която консумират, нито пък в даден момент ще престанат да се интересуват от външния си вид. Борбата на тези хора с болестта продължава цял живот, а много често приключва прекалено рано и то с фатален край.
Напоследък в България упорито се говори за създаване на специализиран център за хора, които страдат от анорексия или булемия. Страната ни е на едно от първите места с болни от анорексия, като точна цифра за пациентите липсва, тъй като заболяванто се диагностицира прекалено късно. През последните няколко месеца в световен мащаб се предприе сериозна кампания срещу анорексично изглеждащите манекенки и деформираната представа за красота, която те изповядват. Дори главната редакторка на италианския „Вог” обеща, че от сега нататък на корицата на списанието ще показва само добре оформени жени с пищни форми. Дали обаче тази реакция не трябваше да се появи още преди години? В продължение на повече от 20 години кльощави момичета ни гледаха от кориците на лъскави списания и ни убеждаваха, че е нормално при ръст 1.75 да тежиш 40 килограма. Мозъците на хиляди невинни момичета бяха промити с тази фалшива представа за красота, която ги подтикна към още по-отчаяни действия. Повече от 20 години фалшивото и изкуственото властват в световен мащаб и създават нереални и порочни ценности у младите момичета. Дали сега с една колеблива кампания тези момичета ще осъзнаят, че цял живот са се стремили към нещо недостижимо? Дали ще приемат лесно факта, че през целия си съзнателен живот те са били пионки в нечия по-висша игра? И как ще се отрази това на психиката им – дали ще признаят заблудата си или ще продължат да се стремят към фалшивия идеал за красота? За съжаление, нямам отговор на тези въпроси. А ми се искаше да имах.
Иска ми се да можех да кажа, момичета, красотата не е само външна, тя е и вътрешна. Не гледайте кльощавите модели от списанията, защото те не са истински. Но вие сте! Не прекарвайте живота си в преследване на един недостижим блян. Живейте го тук и сега! Без подражание, без фалш, без стремеж към криворазбрана красота. Това е много по-ценен дар от това да притежаваш слаба фигура.
