През последните дни в медиите изгърмя новината, че млада жена от град Стамболийски, която страда от детска церебрална парализа, е проходила в църквата пред очите на много хора, в това число и в присъствието на журналисти от местни медии, случайно или не.
Признаването и отричането на чудото обаче доведе до грозни сцени в храма два дни по-късно, които се случиха по време на живо включване в сутрешния блок на най-гледаната българска телевизия. В Интернет също се разяриха спорове между вярващи и атеисти, дали са възможни чудесата или не.
Какво се случи?
„Отчето ми каза: „Стани и ходи, стани и ходи, стани и ходи”, разказва жената.
„Не казвам, че правя чудеса, помолих се на Господа това дете да стане и да проходи”, обяснява свещеникът, който твърди, че чудото не е било планирано, а просто на момента е получил порив за молитва. Отецът обяснява присъствието на медиите с очакването в храма да дойде президентът Желю Желев, за да се включи в благотворителна кампания.
Съседката на момичето, която също e в Божия храм по време на прякото предаване, твърди, че тя лично е помагала на жената да ходи и преди в двора й, а в деня преди литургията е имало репетиция на чудото, на която е присъствал и свещеникът.
През цялото време, докато около нея всички спореха бурно, всеки защитавайки своята теза, проходилата жена стоеше безмълвна в своя подвижен стол. Така и не успя да демонстрира пред зрителите на сутрешния блок това, че вече може да ходи, за да сподели с тях радостта си. Репортерът се смути от разярилата се обстановка, няколко пъти помоли двете страни да се успокоят, но безуспешно. Освен да застане до проходилата млада жена, която видимо беше разстроена от случващото се, за да я укоражи, докато всички продължаваха да се карат, друго не можеше да направи в тази ситуация. Той го направи, което беше много мъдра постъпка.
Дълго, след като бях изгледал този репортаж, макар и да съм гледал какви ли не неща в Интернет, бях като ударен с мокър парцал по главата. Реших да коментирам случая, за да кажа няколко конкретни неща. Защото има някои морални граници, които не трябва да си позволява да преминават нито вярващите в чудеса миряни, нито стъпилите здраво на земята атеисти. А тези граници се прескачат често, в името на правдата такава, каквато ние я разбираме.
Защо хората вярват в чудеса?
Има хора, които вярват в чудеса, защото са наивини и глупави. Но има и хора, които вярват в чудеса, защото така им се налага. Просто светът, в който живеем, е такъв – някои имат пари и сила, а други имат вяра и надежда.
За мен е очевидно, че някой (без да заемам страна, макар и да имам своята категорична позиция) се възползва от проблема на младата жена, който тя, за щастие, явно преодолява.
Атеисти и вярващи трябва да бъдат много по-толерантни едни към други. Защото човек рядко има шанс в живота си да бъде точно такъв, какъвто би искал да бъде. Дали вярваш в Бог, или пък се оповаваш повече на науката, е въпрос на възпитание и разум. Но убежденията ни за света, в който живеем, са резултат от индивидуалния житейския път, който всеки един от нас извървява, който за някои е просто съдба, а за други е палитра от точни и „неточни“ науки.
Житейският път на всеки един от нас е различен, затова не бива да съдим някого заради убежденията му. А в момент като този, в който една млада жена е постигнала нещо, за което тя е убедена, че е чудо, нещо, за което цял живот е мечтаела да й се случи, редно е всички да запазим мнението за себе си. Или поне да спестим на изцеления подобни зрелища.
Съществуват ли чудеса?
Без значение дали има Бог или не, дали написаните в Библията приказки пресъздават реални събития, които са се случили в миналото, или са митове и легенди... Без значение дали приемаме буквално, че Бог е белобрад старец, който стои високо на някакъв трон, или пък пипето ни стига, за да разберем, че библейските текстове всеки може да си ги тълкува както си пожелае, факт е, че често се мислим за по-умни и по-прави, отколкото сме в действителност. Толкова малко знаем за себе си в действителност, че спокойно мога да обобщя, че нищо не знаем.
Никой от нас не може да си обясни как така Вселената е безкрайна, как така светът е съществувал и винаги ще съществува, кой и как ни е създал, защо изобщо съществуваме... Само можем да предположим.
Това са неща, които дори не можем да си ги представим, че са възможни, не можем да си представим как нещо може да няма нито начало, нито край, но да съществува. Просто защото, макар и официално да сме най-умните на нашата планета, мозъкът ни не е толкова съвършен, за да можем да разбере тези неща. Създадени сме така, че да живеем с мисълта, че се раждаме и умираме, че сме временно живи. Създадени сме и подлвастни на емоциите си, с което трябва да се примирим. Трябва и да се уважаваме взаимно.
Както съзнанието на животните е ограничено до едно ниво, така и нашето е ограничено. Затова за хората и по-голямата част от животните е по-лесно да живеем в общества, в социална среда, да се възползваме от колективния разум. Защото заедно сме по-силни.
Тепърва чудесата ще се разкриват!
Науката се развива и аз вярвам в това, че ще дойде епоха, в която човечеството ще знае всичките истини за себе си. Отговорите на много въпроси, които не дават мира на учените, ще бъдат разгадани. Чудесата ще получат своите отговори. Просто трябва да узреем за това.
Убеден съм, че някой ден, когато узнаем защо съществуваме ние, животните и растенията, защо ние сме най-умните, както и кой и защо ни е създал, ще бъдем много изненадани.
Докато тези отговори огреят човечеството, ние трябва да уважаваме всички хора, без значение дали харесваме това, че са религиозни или атеисти, дори и това да означава истината да не възтържествува днес, на момента, а утре. А и тя винаги излиза наяве, дори и късно.
Нека не отнемаме щастието на някого, а когато се налага, тогава да премълчаваме от уважение към личността това, което мислим. В противен случай просто няма да сме човеци.
