Тя е с къса червена рокля, дълга чуплива коса и малка бяла чанта. Прилича на модерна и свободомислеща жена, която за зла участ се е оказала на неподходящото място, в неподходящото време. Тя е Джейда Сунгур, архитект и асистент в департамента по градско планиране към Техническия университет в Истанбул. Млада жена, която води нормален начин на живот и иска да бъде свободна в държавата, в която живее. Изглежда обаче, че така наречените „представители на реда” са на друго мнение. На 28 май Сунгур минава по размирния площад „Таксим”, който е изпълнен с протестиращи и полиция. Без по абсолютно никакъв начин да провокира органите на реда, Джейда е напръскана със сълзотворен газ от враждебен полицай. Струята е толкова силна, че разпилява дългата коса на жената. Може би този случай щеше да се прикрие и да остане без последствия, ако наблизо не е имало фотографи на агенция „Ройтерс”. Благодарение на световната агенция, снимките на този жесток акт се разпространиха светкавично и хората от цял свят разбраха каква е истинската ситуация в Турция. И докато премиерът Ердоган се опитва да представи протестите като дело на „терористи” и „вандали”, светът разбра, че това са обикновени граждани, които са излезли на улицата, за да защитят правата си. Към днешна дата, повече от седмица след случилото се с Джейда, положението в южната ни съседка е по-напрегнато от всякога. Вече има няколко жертви от сблъсъци между протестиращи и органи на реда, а напрежението е толкова голямо, че се очаква да ескалира всеки момент.
Джейда Сунгур от своя страна се превърна в един от символите на протестите. Тази невинна жертва на полицейското насилие вдъхнови хиляди туркини да излязат и да се борят за правата си. Случилото се с младата архитектка допълнително засили недоволството на нежния пол към „деспотичното” управление на Ердоган. Министър-председателят на Турция винаги е бил известен със своите по-консервативни и традиционни възгледи. Според него жената не трябва да получава прекалено много привилегии и нейната роля трябва да се ограничава в рамките на семейството. Ердоган никога не е изказвал симпатия към модерно мислещите туркини, които следват европейските тенденции. Министър-председателят на Турция смята, че жената трябва да бъде забулена и да си стои вкъщи вместо да учи или да работи. Той е почитател на старомодното ислямско мислене, че жената трябва да стои едно стъпало по-ниско от мъжа. Като доказателство в подкрепа на неговите разбирания служи съмнителният закон за абортите, който беше приет. Ердоган може и да е искал да увеличи раждаемостта в страната, но приетият закон ограничава изключително много правата на жените. Именно той е една от причините да се разпали искрата на напрежение сред женската част от населението в южната ни съседка. Истината е, че причината за протестите в Турция не се ограничава само до застрояването на прочутия парк „Гези”. Ердоган от години се опитва да води страната към по-консервативно управление, в което доминира Корана. Турският министър-председател не изпитва големи симпатии към европейски ориентираното население и отдавна прави опити да намали светската доминация в страната. По ирония на съдбата обаче именно това европейски мислещо население в момента протестира по улиците на Истанбул и е по-сплотено от всякога. А младите момичета, които Ердоган искаше да затвори и да забули по домовете им, в момента се борят със зъби и нокти за своите права. Турският министър-председател продължава да отрича мащаба на протестите и налага пълно информационно затъмнение, но протестиращите са по-силни от всякога.
Дали Турция ще последва примера на други мюсюлмански държави и ще свали деспотичното си правителство? Или пък обединените протестиращи ще се разделят на многобройни лагери и протестите ще загубят своята мощ? Това е нещо, което тепърва предстои да видим. Истината обаче е, че в Истанбул продължава да се усеща един неспокоен дух на бунтарство. Доказателство за това е един интересен графит, който се появи след нападението над Джейда Сунгур. На него е изобразена младата дама, но този път нейната фигура е много по-голяма от фигурата на униформения полицай. Надписът под това улично произведение на изкуството е: „Колкото повече пръскате, толкова по-големи ставаме”. Може би Ердоган трябва да вземе под внимание този надпис, защото истината е, че колкото и да отрича, в момента южната ни съседка е на ръба на криза. И тази криза няма да спре, докато премиерът не започне да се държи адекватно. Това означава, че не трябва да определя протестиращите като „терористи” и да ги обижда. Тъй като това са хора, които са излезли на улицата, за да защитят своите права. Независимо дали това се харесва на турският министър-председател или не. Дали обаче протестиращите ще издържат на напрежението или ще допуснат да бъдат разделени на лагери, тепърва ще се разбере. Истината е, че когато искаш по-добро бъдеще за себе си и сънародниците си, няма значение коя политическа партия подкрепяш.
