В последните дни на предизборната кампания, когато на българския народ вече му е дошло до гуша от лъжливи обещания и самовлюбени политици, се разигра поредната махленска свада пред очите на хиляди граждани. Става въпрос за абсурдния скандал между кандидат-депутата от ГЕРБ Доброслав Димитров и „журналиста” Николай Бареков. Тяхната разправия, която по-скоро приличаше на караница на Женския пазар, завърши със замерване с порцеланови чаши, яйца и използване на доста цветущ език. Така де, ако ще се прави шоу за пред хората поне да се направи, както трябва. В този случай обаче не е толкова притеснително ниското ниво, което демонстрираха кандидат-депутата и „журналиста”. Народът ни се е нагледал на какво ли не и отдавна няма високи очаквания към потенциални представители на властта и така наречените професионални журналисти. Притеснителното в този скандал е как доскоро „подмазващият” се Бареков, който отдавна се беше превърнал в публична държанка на бившата власт и явно подкрепяше всяко решение на управляващата партия ГЕРБ, изведнъж се оказа защитник на народа. И то от най-големите. Журналистът явно страда от някаква форма на амнезия или пък смята, че българските граждани страдат от това заболяване, защото в момента се държи така сякаш винаги е бил противник на ГЕРБ. Ники Дудука обаче, както е народният псевдоним на Бареков, явно забравя, че хората нямат никакви проблеми с паметта и много бързо в интернет могат да открият доказателства за безграничната любов на журналиста към бившата управляваща партия и нейния лидер.
Нека все пак да си припомним негови ключови изказвания. През не чак толкова далечната 2009 година, когато името на Бареков отдавна беше придобило популярност, но той още не се беше издигнал в медийната йерархия, устатият водещ беше направил следния коментар по адрес на Бойко Борисов: „Бойко е политически и научен феномен от световна величина. Тепърва предстои да бъде открит и изследван от сериозни умове по света. Изключително реактивен спрямо нагласите на населението политик. Великолепен комуникатор на обществото. Бойко не говори от името на елита или само от името на народа. Борисов е връзката между двете части на обществото...”. Това обяснение в любов продължава и във времената, когато Борисов влиза в конфликт с тогавашния президент – Георги Първанов. По повод разминаванията между двете представителни фигури в държавата, Бареков заявява: „Сблъсъкът Първанов – Борисов е сблъсък между два различни политически проекта с две противоположни политически ценности. Не случайно едрият капитал и олигархията застана на страната на Георги Първанов. Това не е заради кризата и заради Дянков, а заради желанието на Борисов България да не се управлява от шепа „назначени бизнесмени””. Тези изказвания, пълни със солидарност, подкрепа и обич към лидера на ГЕРБ, може и да са позабравени от обществото. Със сигурност обаче грубото изпускане на нерви от страна на Бареков по повод протеста на фермерите, не е забравено. Скандалният журналист винаги е бил почитател на вулгарния начин на изразяване. Въпреки това, той явно така и не може да разбере, че всяко нещо има своите граници. Така например в края на 2011 година Бареков затвърди своя имидж на политически подмазвач със следния коментар: „Този боклук, който тук беше стоварен под формата на трактористки машини да се омита още днес от столицата, където сме дошли пак казвам да си изкарваме хляба, защото в противен случай аз ще оглавя едно гражданско общество срещу тази развилняла се пасмина от провинцията и не се знае ние какво можем да направим - можем да режем гуми, може да палим трактори”. Колко ли нагъл и нарцистичен човек трябва да си, за да забравиш, че доскоро си бил марионетка в ръцете на властта и си изпълнявал безропотно всички нейни капризи, а сега изведнъж се опитваш да бъдеш защитник на хората. Същите тези хора, които ненавиждаше и обиждаше, защото гласно изказваха недоволството си срещу твоя „велик” лидер.
Истината е, че българската журналистика отдавна си е създала имиджа на услужлива прислуга в ръцете на властимащите. Така голяма част от медиите ни често се ръководят от интересите на силните на деня, а когато тези личности се сменят, медиите без капчица срам им забиват нож в гърба. Проблемът в случая е, че в България може да съществува качествена и независима журналистика. Лошото е, че тя не може да си проправи път точно заради личности като Бареков, които не се притесняват да изпълняват поръчките на властимащите и явно да демонстрират политическите си пристрастия. И все пак може би хората от ранга на Бареков не трябва да забравят, че както те обичат да си „променят” отношението към властта, така и самите властимащи могат да си променят отношението към тях. Жалко е обаче да си мислиш, че обществото ще застане на твоята страна и ще повярва на лицемерното ти поведение. Не за друго, а просто, защото и в най-критичните ситуации, на хората трябва да им остане поне капчица достойнство. Изглежда обаче, че смисълът на думи като доблест и чест, остава скрит за голяма част от популярните журналисти. Затова единственото, което остава, е да се надяваме, че ще има хора, които все пак ще осъзнават значението на тези думи и ще се ръководят от тях.
