„Имам да ти кажа нещо, ама не е за по телефона“ – тази фраза всеки един българин я е чувал в слушалката, или я e изричал, поне веднъж в живота си.
Може би още откакто има телефони в България, разговорите се подслушват. По времето на социализма подслушването е било нещо напълно обичайно. Затова и хората са свикнали да се съобразяват с това кои разговори са „за по телефона“, и кои не са. Но и днес, макар и все по-малко да използваме гореспоменатата фраза, все още има хора, които не се чувстват комфортно, говорейки по телефона, особено ако работата им има голямо обществено значение.
Помня, че когато бях малък и телефоните все още бяха аналогови, вдигайки телефонната слушалка, често се случваше да се чува разговор между други хора, които нерядко се чуваха съвсем ясно, защото линиите се преплитаха. Понякога беше доста забавно.
Подслушването днес не става никак трудно. Не е трудно нито за компетентните органи, нито за обикновените граждани. В интернет има сайтове, от които може да бъдат закупени устройства, които да ви позволят да подслушвате разговорите на трето лице. Има и устройства, които пък уведомяват подслушвания, че разговорът му се чува от негов недоброжелател.
МВР има право да подслушва при определени от закона ситуации. Но проблемът на разследващите може би е, че ако спазват закона, тогава вероятността лицето да предприеме мерки, така че да не „изплюе камъчето“ по телефона, е голяма. Ако наистина има незаконно подслушване от страна на МВР, вероятно това е причината.
Моето лично мнение е, че подслушването е морално оправдано, дори и да е незаконно, когато има голяма вероятност подслушваният да е престъпник, колкото и много хора да не се съгласят с мен. Но важно е и кой е този, който подслушва, какъв човек е той. Защото би било много нелепо, ако бъдат разкрити неща от личния живот на подслушвания, които не са от обществен интерес.
Категорично се противопоставям на незаконното следене на разговорите и кореспонденцията в Интернет на лекари, адвокати, съдии, журналисти, политици и на хора, упражняващи други професии, които имат важно обществено значение. Подобно нещо не може да бъде морално оправдано. Не може да бъде морално оправдано и подслушването на разговори от частни лица, с цел, например, да се разбере дали съпругата на еди кой си има любовник. Това, при всички положения, е непочтено.
За добро или за зло, живеем в свят, в който личният живот става все по-малко личен. Все по-трудно е човек да остане сам, необезпокояван от никого. Каквото и да пише или да не пише в законите, трябва да знаете, че вашата информация, особено тази в Интернет, може да бъде по всяко време прочетена от други хора – било то собственици на сайтове, полицаи, хакери и т.н.
Анонимност в интернет няма. Това, че публикувате анонимен за посетителите на даден сайт коментар, не означава, че работещите в сайта не могат да разберат на кого е IP-то, от което е пуснат коментара. А ако полицията го изиска, то собствениците на сайта ще й го дадат.
Затова живейте така, че да не вредите на никого. Малко по малко светът се превръща в място, в което няма да има престъпници, или поне дребни такива. Просто това е неизбежно. То е част от човешката еволюция. Но и това, както всичко друго, има своята цена.
