На 26 май се проведе финалът на годишния музикален конкурс „Евровизия”. Победител тази година стана скандинавската държава Швеция със своята песен „Еуфория”. България и тази година не успя да се класира на финал, но 12-езичното „Обичам те” на Софи Маринова зае достойното 11 място, като делеше равен брой точки с Норвегия, която се класира на 10-та позиция. За „Евровизия” всяка година се приказва много. Същото важи и за участниците, които България избира, както и за правилата на конкурса в световен мащаб. Всяка година организаторите са обвинявани в задкулисни игри и предварително избран победител. За съжаление, и тази година не беше изключение. Не за това обаче ще си говорим сега. Машинациите около „Евровизия” винаги са съществували и ще продължат да се практикуват, докато конкурсът се провежда. Това, за което искам да си поговорим е преклонната възраст и аромата на нафталин, който вече се усеща от този конкурс.
Българите сме си известни с това, че стане ли въпрос за пари, власт и лесна слава, сме в състояние цял живот да си кротуваме на едно място и въобще да не помислим за оттегляне. Май обаче ще се окаже, че това е характерна черта не само в балканската народопсихология, но и в европейската. Някой може ли да си спомни поне един прочут и успял участник от „Евровизия”? Поне един изпълнител, който след участието си в конкурса е постигнал световна слава и популярност? Май с изключение на шведската група „АББА” няма друг участник, чиято кариера да се е развила толкова добре. Като дори и популяризирането на „АББА” след участието им на „Евровизия” е било случайно стечение на обстоятелствата, а не целенасочен проект. Някой може ли да си спомни пък имената на миналогодишните победители от „Евровизия”? Или поне как звучеше песента, която спечели? Истината е, че от много време насам конкурсът „Евровизия” е оставен на автопилот. Този престижен музикален форум около който всяка година се вдига огромен медиен шум, не се е развил и на сантиметър след участието на прочутата шведска група „АББА”.
Сякаш като ясно доказатлство за това сочи и класирането на второ място на „Бурановските баби”. „Евровизия” е поостарял конкурс с още по-стар регламент, който в интерес на истината не обещава никакво кариерно развитие на победителите, а само евтина слава за три дни. И не разбирам защо всяка година всички започват един през друг да изтъкват преимуществата и престижността на конкурса при условие, че през изминалите години ясно личи как всеки победител на „Евровизия” много скоро потъва в забрава. „Евровизия” е като остарелите дрехи в гардероба. Към него има някакъв сантимент, но рано или късно ароматът на нафталин идва в повече и дрехата просто трябва да се изхвърли на боклука. Не казвам, че конкурсът трябва да престане да се организира. Но може би няма да е зле ако организаторите се досетят, че все пак живеем в 21.век и едно леко модернизиране на концепцията и регламента няма да навреди на конкурса. И тук не става въпрос за изграждане на лъскава сцена с ефектни декори.
Става въпрос за това, че не може всяка година на финала 80% от участниците да идват от бивши съветски и югославски републики. Нито пък от толкова участници песните да звучат толкова еднотипно и стандартно. И сякаш противно на очакванията да се избере най-добрата и оригинална песен, всяка година победител се оказва песен, която лесно ще се забрави в рамките на 3 дни. Не искам да бъда лош пророк, но съм почти сигурна, че даже и в родната Швеция песента „Еуфория” няма да се радва на огромен интерес. И нека да има повече оригинални и атрактивни изпълнители, а не цялата провокация да приключи с изваждането на едно дървено магаре на сцената.
Може би ако „Евровизия” се модернизира като формат и промени регламента си, тогава ще станем свидетел на един наистина престижен музикален конкурс, на който ще се представят стойностни и оригинални парчета. Конкурс, в който изпълнителите ще участват с удоволствие и хъс. На този етап обаче „Евровизия” прилича повече на изпълнението на „Бурановските баби” – старо, изморено от преклонната възраст, нещо, което не се вписва в разбиранията през 21.век. Или иначе казано: нещо, от което се усеща силен аромат на нафталин.
