Дълго се колебаех дали да напиша този текст, защото си бях обещал пред себе си да наблегна предимно на положителни статии, които да укрепят духа тези българи, които все пак се престрашават да прочетат не само техните заглавия. Въпреки изразените в следващите редове мнения, аз вярвам, че българският народ е умен и продължавам да го обичам. Това си е моят народ и съм сигурен, че никъде другаде не бих се чувствал по-добре, отколкото сред моите си хора. Продължавам да вярвам, че вървим напред и, че Бог е с нас. Това не са просто едни красиви журналистически думи, а наистина го вярвам.
Тези няколко дни за мен протекоха точно като на филмова лента. В неделя бях изключително радостен, че има протести срещу високите сметки за тока. Дори с мои колеги от университета се присъединихме към протеста на ул. „Раковски“, макар и закаратко, защото образователната матрица ни зовеше. Там всичко беше прекрасно. Звучеше народна музика, от която настръхвахме и ни побиваха тръпки. Имаше дори добро и приповдигнато настроение. Хора от всякакви възрасти се присъединяваха и протестът се разрастваше. Почувствах се много горд в този момент.
Разбира се, обади се и конспиративното ми мислене. Прителите ми знаят, че мозъкът ми е способен да изобрети всякакви теории на конспирациите, което всъщност си е типична българска черта, а може би най-типично българската у мен. Помисилих си, че едва ли такъв голям протест би могъл да се организира само чрез Фейсбук, без някои неизвестни за мен големци, които най-вероятно ще го използват за лични дивиденти, да стоят зад него. Въпреки това аз се чувствах горд.
За съжаление настроението ми беше потиснато, след като няколко часа по-късно видях как на улицата някаква групичка от тълпата, която вървеше по отцепения от полицията булевард, преобърна един метален контейнер за смет, който продавачи от близките магазини върнаха на място, след като отминаха вандалите. Зачудих се и не можах да си обясня защо го направиха. Май това, което си помислих, а именно, че са просто жадни за внимание комплексари, се оказа вярно. Видях, че се струпаха около някакъв човек с говорител, вероятно лидер на политическа партия. Гледката с контейнера, занесен и обърнат по средата на булеварда, ме накара да си дам сметка, че май нещата не са такива, каквито ми изглеждаха и вървят към масови безредици. Така се и случи.
През следващите две вечери на улиците в София излязоха хора, по-малко от тези в неделя, вероятно защото бяха делнични дни. Много от излезлите твърдяха, че протестират против всичко и всички, но не и с някаква конретна цел. Тя бяха просто едни разтревожени и отчаяни мирни граждани. Аз мисля, че ги разбирам. Но една групичка от тях беше от деца, очевидно тийнове без родителски контрол, които криеха лицата си и умишлено провокираха полицията, заедно с някои футболни запалянковци. Дали провокираха полицията, защото някой чичко е успял да ги излъже, че ако го направят България я чака светло бъдеще, или просто защото са празноглави, не зная. Но е факт – те провокираха полицията. Те първи я нападнаха. Те бяха провокатори. Те станаха причина да изпъкнем в световните медии с грозни кървави гледки. Простотията за пореден път доказа, че е по-силна от всичко. Дори и от бате Бойко се оказа по-силна.
"Откакто неграмотните и завистливи хора взеха властта на 9 септември 1944г., има целенасочена политика одухотворените хора да се мачкат, а простотията да се величае", според Теди Москов. Нима това не е така?!
Странно е защо протестите продължиха, след като премиерът вече подаде оставка. Пред кого протестираха хората в сряда вечерта, след като най-висшата институция вече бе депозирала оставката си? Кому при това положение бяха нужни възгласите „българи юнаци“? Защо пак по улиците имаше деца без родителски контрол, които криеха физиономиите си?
В тези трудни за света времена България вече е поставена и пред политическа криза. Ако през 1997 г. хората бяха намерили алтернатива в ОДС, която идея се провали, то сега алтернатива няма. Жан Виденов заяви в интервю за „24 часа“, което лично на мен ми се стори странно и нетипично в неговия стил, че до края на годината предстоят да бъдат сменени няколко правителства. Дано да не е прав. Защото това би върнало страната ни десетилетие назад.
Голяма част от протестиращите, дори и много мирните, според мен не бяха съвсем искрени в исканията си, съдейки по интервютата, които гледах от живите репортажи всяка вечер. Те твърдяха, че им е писнало от всичко и затова протестират. Но никой не си призна истината, поради която протестира, а тя е, че просто иска пари. Парите – този порок и нужда, и нищо друго. У нас винаги, абсолютно винаги става въпрос само за пари, всичко живо говори само за пари – възрастните, децата, още малко и домашните любимци ще заговорят за пари. Нима греша, че хората протестират най-вече заради парите?!
Аз не вярвам на тези протестиращи, макар и да ми се иска да им вярвам, които твърдяха пред телевизионните камери, че искат сигурност за децата си, че иска да се върнат младите хора от чужбина. Как да им повярвам, след като дори не могат да обяснят за какво точно протестират, след като не знаят какво искат?! Ако го искаха, щяха да се борят срещу простотията, преборила разума по времето на комунизма, както се борят например чехите. Щяха да се бунтуват не само, когато им се бръкне в джоба или когато лично са засегнати от някаква несправедливост, а да се борят усилено за установяването на стабилна социална система. Нямаше да искат страната ни да се управлява като Гърция, където наистина си живеят живота, обричайки бъдещето на децата си. Егоизмът също е отличителна черта на съвременните българи. Малко са тези, които биха се саможертвали в името на доброто бъдеще дори и на собствените си деца, колкото и да ги обичат, та камо ли за народа. Народ, който не вярва в Бог, а в парите, е обречен.
Сега чувам и някакви абсурдни предложения, най-абсурдното от които е обикновени граждани да влизат в парламента и да могат да взимат важни решения. Не може хора от улицата да се занимават с държавни дела! Настоящите народни представители, без значение от тяхната партия, са живото доказателство за това. Простотията си има достатъчно власт! Омразата също. Ако хора от улиците влязат в Парламента, като се има предвид и насабраната агресия у тях, то страната ни ще се превърне от латиноамериканска в африканска с арабски закони, а държавния бюджет ще го изхарчим за БМВ-та и анцузи от мола. Ако толкова много им се иска на хората да взимат важни решения, за които нямат и елементарно познание, щом на простотията властта не й стига и си мисли, че всичко може и от всичко разбира, тогава направо да върнем държавата на малък Тошко, което той неведнъж заявава, че го желае.
Тези няколко дни ме накараха да се замисля и да си дам сметка, че може би наистина си заслужаваме прехода, че няма как да си сменим чипа, да се отървем от комунистическата деформация, ако не минем през него. Вече съм се примирил, че няма да е моето поколение това, което няма само да преживява, а и ще живее. Но можем да оставим красота след себе си! Ако цената, която аз трябва да заплатя, за да се отървем от глупостта – и тази във властта, и тази сред обикновените хора, е преходът – то аз съм готов да я заплатя.
Ако цената на моята борбата с простотията е това да ме псуват „анцузите“ в коментарите под статиите ми или приятелите ми да ми се цупят, че съм написал нещо, което на тях не им харесва, или пък просто защото съм избрал да се занимавам с журналистика, а журналистите трябва да бъдат мразени, то за мен това не би струвало абсолютно нищо.
Простотията е свещена и на никой, в когото се е вселила, не е простила. Дали пък и аз не съм прост? Понякога си задавам този екзистенциален. Но въпреки това съм готов да се боря дори и срещу себе си. Знам, че са много младите хора, които също са готови да се борят срещу нея дори и това да означава да застанат срещу себе си. Защото вярвам, че сме умен народ, който временно е потънал в невежество, а това, че вече почти напълно сме се отървали от чалгата е доказателството, че вървим напред и бавно излизаме от прехода.
Нашият най-голям проблем не е бедността, а глупостта. Бедни също можем да бъдем щастливи, но прости – никога.
