Наскоро се разходих по алеята на пазара в едно малко градче близо до София. Повечето хора, които живеят там работят в столицата, но има и местни, които разчитат на малкия бизнес, за да се прехранват. С годините този пазар става все по-обезлюден и все по-малко хора продават там. Преди години беше препълнен. Днес обаче сергиите са единици. Понеже клиенти почти нямаше, продавачите и продавачките се бяха събрали на групички и си говореха, смееха се, играеха карти, а някои дори се забавляваха ритайки футболна топка, навлечени с няколко чифта дрехи, защото е зима. Оттам аз закупих мартеници по случай Баба Марта, която скоро ще настъпи.
Хора, които стоят на работа, а в същото време нямат работа - подобно нещо съм виждал във филмите за Дивия Запад и Централната част на САЩ, както и в някои латиноамерикански музикални видеоклипове и реклами. Тъжно е, че e бизнесът в град на 10 километра от столицата, която е и най-развития град у нас, е сравним с този в световнонеизвестните американски щати и Латинска Америка. Не искам да си представям какво е положението другаде.
Малкият бизнес в България днес е дискриминиран, смазван и унищожаван. Той рядко може да бъде особено печеливш и развиващ се, обикновено с него само се преживява. Чуждестранните вериги супермаркети и хипермаркети са във всеки жилищен комплекс, във всеки град, а все по-често от тях се появяват и по-малки магазини, разпръснати през няколко пресчеки, поглъщайки като лами малките магазинчета и дори сергиите на пазарите.
A той (малкият бизнес) не е никак за подценяване. Свикнали сме, когато си говорим за бизнес, да си представяме високи сгради с лъскави фасади или молове с луксозни магазини. Но всъщност малкият бизнес, без значение дали е семеен или не, е едно от най-важните неща за развитието на икономиката и живота в страната. Собствениците на малкия бизнес плащат данъци, наемат служители, на които изплащат осигуровки и заплати, наемат други фирми, за да извършват услуги, от които се нуждаят. Сигурен съм, че малкият бизнес води до повече работни места, отколкото големия.
Западни хипермаркети = кръвопийци
Не си мислете, че служителите в хипермаркетите са кой знае колко много, както често бива спекулирано с броя на работните места, които създават. Като изключим администрацията, която обикновено се помещава в централата на веригата, повечето служители биват наемани като общи работници, а не като месари, пекари, касиери, хигиенисти, работници в склада и т.н. По този начин се наемат по-малко служители, които трябва да вършат от всичко по много. Ако сте работник в такава вергига, в един работен ден ще трябва да изпълнявате фунциите на хигиенист, после на касиер, на подреждач на стока по щандовете, а след това ще сте на щанда за месо или на фурната за хляб. Управителят обикновено също е един от работниците, които вършат всичко. По този начин 5-ма души вършат едновременно 10 неща, а заплатите са като за една нискоквалифицирана длъжност, която се води „общ работник“. Работата в тези търговски обекти се извършва от наетите в пъти по-малко от необходимото работници. Така се изяждат много работни места.
Големите вериги направо ни ограбват, при това съвсем законно. Хората предпочитат все по-често да пазаруват в тях, защото биват примамвани и направо зомбирани от промоциите им и от това, че в тях има почти всичко. Те изнасят близо милиард месечно от нашата страна. В други страни са взети мерки, за да се предпазят малкият и среден бизнес още преди гигантите да бъдат допуснати на техния пазар, с тяхната чуждестранна продукция.
В Полша всичките големи чуждестранни вериги нямат право да имат търговски обекти в рамките на центъра на градовете или техните кварталите. Те имат право да създават такива само отвъд околовръстните пътища. Същата мярка е актуална и в много други европейски страни. В Словения пък допускат гигантите да печелят в тяхната страна само при условие, че се наемат да изпълнят условието, поне 5% от стоката, продавана от тях в магазините във всички европейски страни, да бъде словенска. Представете си какво е това за една малка страна като Словения, която по население е колкото Софийска област. А у нас още малко и всяко село с 100 души жители ще има в центъра си магазин от френска, немска, английска или австрийска верига.
Във всеки столичен квартал има по поне 1-2 хипермаркета и няколко супермаркети, които също почти винаги са чуждестранни, макар и много хора да си мислят, че са български и пазарувайки в тях стимулират родната икономика. Повечето продукти, които продават те са вносни и не са произведени в България. Да не говорим, че за да продава голяма верига ваш продукт, вие трябва да си плащате за това.
Съвсем скоро ще стане наистина много страшно, ако не бъдат взети мерки, дори и те да бъдат радикални. Това го виждам и без да съм икономист, без изобщо да разбирам и грам от икономика. Чуждестранните инвеститори, които навлязоха у нас, изнасят в пъти повече, отколкото внасят. Това е резултат от тоталното бедействие на нашите народни представители - ние просто нямаме такива.
Другите кръвопийци и пречки на малкия бизнес
Безработицата в малките населени места е голяма, а хората, за които работните места не достигат, често се захващат с продажба на захарни изделия, дрехи, вестници, ВиК части, захарни изделия, детски играчки, собствена селскостопанска продукция, мед, вино и т.н., просто за да не умрат от глад. Струва ми се, че съвсем скоро безработицата в страната значително ще нарасне именно поради тази причина – да развиваш малък или среден бизнес е почти невъзможно, а големите български и най-вече западни фирми наемат по-малко работна ръка, като всеки служител или работник е ангажиран с няколко длъжности, за което получава само една заплата, разбира се.
Ако останалите без работа решат да създадат малък бизнес, той почти винаги ще бъде колкото да преживеят. А с това темпо на навлизане на чуждестранни вериги, малкият бизнес, дори и този за продажба на мартеници, скоро няма изобщо да просъществува. Тогава как ще оцелят хората, които разчитат на него, като няма и работа за тях на пазара на труда? Да не говорим за това какво изнудване (рушветчийство) се вихри, от което се облагодетелстват държавните служители в цялата страна, когато някой български гражданин реши да преживява, продавайки бельо на пазара, например.
Хората, занимаващи се с малък бизнес, са подложени на непрекъснат стрес и тормоз. Бюрокрацията е ужасна, а документите са буквално купища.
С корупцията можем да се преборим много лесно, както са я преборили напълно в Естония, с въвеждането на електронно правителство. У нас почти всичките държавни служители се страхуват от това да работят с компютри, разиграват те, докато не им пробуташ някаква почерпка, а данъчните се държат като османски паши и заптиета. Това може да бъде преборено именно с въвеждането на такава система. Чудя се, без изобщо да преувеличавам, дали по времето на Османското владичество положението с малкия бизнес не е било по-добро?! Тогава поне го е имало. А днес в Естония, която не просто доскоро е била социалистическа страна, а дори и една от републиките в състава на СССР, почерпки вече няма.
В който и градски парк в столицата да се разходите, всичките заведения, продавачите на сладолед, батутите и други увеселения, имат плакат на една политическа партия, което всъщност винаги си е било така (разликата е само в цвета на плаката). Голяма част от магазинчетата и кафенетата в кварталите, колкото и малко да са останали от тях, също имат плакат на партия. Чудя се, дали ако ги махнат ще им се случи някаква случка, например данъчна проверка, след която оцеляване (на бизнеса им) няма да има?!
Какъв е резултатът от геноцида срещу малкия и среден бизнес?
Все по-често виждам около 30-годишни хора, напълно здрави и трудоспособни, много от тях и умни, нясядали по пейките около блоковете, пиейки бира, както правят тийнейджърите през свободното си време. Обикновено те работят временна или сезонна работа и живеят при родителите си. Често работят за по няколко месеца, след това напускат, защото повече не са нужни на работодателите им или поради други причини. Докато нямат работа разчитат на родителите си и на роднини в чужбина, за да преживяват. Да не говорим, че често заплащането им е такова, че почти излиза така, че те си плащат, за да ходят на работа.
Така голяма част от младите българи прекарват делничните си дни като деца във ваканция, за да убият скучното ежедневние, защото просто вече няма работа за тях или не могат да си намерят такава, за каквато имат квалификация. А да създадеш дори и малък бизнес вече е почти немислимо. На тази възраст, на която вече би трябвало да имат и деца, те живеят напълно безцелно и отчаяно, а едва ли нямат мечти. Жените в тази ситуация, които са на същата възраст, също не са по-малко, но тях не ги виждаме по пейките или в кварталните кафенета, защото те просто предпочитат да си стоят вкъщи, гледайки телевизия или прекарвайки времето си в социалните мрежи и интернет.
Моля тези, които отдолу в коментарите си възнамеряват да напишат, че българите са мързеливи и еди какви си, как който работил и се стараел – успявал, а мързеливците само чакали наготово, да си спестят повърхностните, мазни и лигави коментари. В България почти никой не успява в нищо, дори и в това да си намери работа, за която има образование и качества, без да се възползва от някакви привилегии или връзки – било то партийни, наследствени, роднински, сексуални или просто приятелски. Изключение са само единиците, които имат наистина невероятен късмет.
Ако малкият бизнес не бъде спасен, то просто вече няма да имаме държава
Съжалявам, че така песимистично, още повече, че сега е модерно да мислиш позитивно. Но това е положението – аз не се връзвам на пропагандата за позитивното мислене и красивите лъжи, гласящи, че след като отмине кризата – ще цъфнем. Няма да цъфнем, ако не се отървем от османските си манталитет и морал и не започнем да ценим качествата на хората, а не техните връзки и привилегии. Само така ще можем да повторим чудото, което народът ни е постигнал по времето на Третото българско царство, когато капитализмът почти не е познавал монопола и се е крепял предимно на малкия и среден бизнес.
Съжалявалявам, но и моралът, и манталитетът ни са такива, османски, най-вече при по-възрастните хора. Повечето млади сме доста по-цивилизовани от повечето възрастни чичковци и лелички, които всичко „могат“ и „знаят“, които са насядали тежко и намръщено зад бюрата в държавните институции, страхувайки се от младите хора, които те чувстват като за заплаха за комфорта, който са си създали. Младите българи не се нуждаем от привилегии и връзки, а от криле. Т.е. нормални условия, които просто трябва да се въведат, както вече са въведени на много места в Европа, включително и в повечето бивши социалистически страни.
Бог да пази пазара! Бог да го спаси!
