Религията винаги е заемала изключително важна роля във всяко едно общество. Независимо дали гражданите на една държава се определят като крайно религиозни или атеисти, вероизповеданието винаги се е считало за онази малка, но важна частица, която заздравява обществото и помага за обединяването на един народ. През последните години обаче сред българите се наблюдава все по-явно отдръпване от църквата като институция и ценностите, които тя проповядва. И в крайна сметка, можем ли да обвиняваме сънародниците си за „духовното пренебрежение” при условие, че днешните представители на църквата са много далече от понятието за духовно лице и добри нравствени качества.
В повечето случаи „духовните лица” у нас по-скоро събуждат раздразнение сред народа, отколкото някакво смирение или уважение. Разочарованието на хората от представителите на Българската православна църква е напълно оправдано. Не може родните свещеници и митрополити да ни поръсват за здраве от прозореца на скъпата си кола, а след това да очакват от хората уважение и доверие. Лошото в случая е, че именно поради подобни самозабравили се представители на Българската православна църква, хората продължават все по-явно да се отдръпват от нея като институция и да се съмняват в нейната роля в съвременното общество.
Истината е, че църквата винаги е била някаква дистантна институция, която никога не се намесвала в държавните решения, нито пък е подкрепяла хората в трудни времена. По-голямата част от българите рядко се обръщат към Българската православна църква, когато имат проблеми, а държавата отдавна е изпратила духовниците в девета глуха. Нека те си се занимават с огромното състояние, което притежават и скъпите вещи, които си купуват. Наскоро обаче излязоха резултати от социологическо проучване, които са леко шокиращи. Според последното изследване на „Галъп Интернешънъл”, младите хора у нас все по-осезаемо се оттеглят от църквата и все по-малко я признават като някакъв важен фактор в днешното общество. На въпроса „Бихте ли казали за себе си, че сте религиозни, нерелигиозни или атеисти?”, почти 85% от анкетираните са се определили като нерелигиозни. Малкият процент от млади хора пък, които твърдят, че са религиозни признават, че дължат това на възпитанието, получено от бабите и дядовците си. Изглежда, че родителите на днешните млади, които са израстнали във времена, когато ролята на църквата е била максимално ограничена, няма как да възпитат децата си в уважение към религията и преклонение пред традициите. Като прибавим към това и все по-големите скандали, които се разиграват в Българската православна църква, не можем да обвиним никого, че предпочита да се дистанцира от тази странно безгръбначна и „бездуховна” институция.
Наскоро един прочут автор, Александър Леви, направи кратък анализ на състоянието, в което се намира в момента Българската православна църква. Според Леви „луксозните православни” в България нито за момент не се смущават от своето лицемерие и в страна, където средната заплата е едва 150 евро, те показно демонстрират скъпите си вещи и „изкривените” си представи за духовен живот. Александър Леви смята, че Българската правослован църква в момента е изправена пред няколко важни предизвикателства.
Първото е църквата да се опита да „отвори” врати за младите и любопитни хора, като излезе от образа на пасивна институция, която прокламира закостенели разбирания.
Второто предизвикателство е да се намали тази безочлива църковна олигархия, която подронва с всеки изминал ден и малкото останал авторитет на църквата.
И третото предизвикателство, най-важното от всички, е най-накрая да се опитат да се ограничат пипала на „Държавна сигурност”. Не може повече от 20 години след като е свален тоталитарният режим, във водещи звена да продължават да се „подвизават” агенти на ДС. Това е просто абсурдно. Колкото до Българската православна църква, ако изобщо иска да направи някакви реформи, то сега е нейното време, в навечерието на изборите за нов патриарх. В противен случай всичко ще си продължи по старому. Църквата ще се превръща във все по-отдалечена институция от хората, младите ще продължават да се определят като атеисти, а самовлюбени митрополити ще ни ръсят със светена вода от прозореца на луксозната си кола. Май един известен интернет сайт ще се окаже прав, когато заяви, че изборът за нов патриарх е между „Линкълн” и „Ролекс”. В крайна сметка, надеждата умира последна и искрено се надявам да настъпят по-добри времена за Българската православна църква. Както обаче е популярният израз, а, дано, ама надали.
