На 17 януари тази година, една американска легенда нанесе последния унищожителен удар върху своя имидж. Световноизвестният колоездач Ланс Армстронг, когото мнозина смятаха за герой, призна, че дължи главозамайващите си победи в спорта на една изключително успешна и професионална програма за взимане на допинг. Признанието беше направено в дома на колоездача в Остин, Тексас пред прочутата американска водеща Опра Уинфри. Поведението на Армстронг през цялото време беше изключително сдържано и хладнокръвно. Колоездачът дори не трепна, когато трябваше да отговаря на серия от въпроси, свързани с програмата му за взимане на допинг. След шокиращите самопризнания, които направи още в началото на разговора, Армстронг си позволи да каже, че изобщо не възприема постъпката си като измама. Спортистът заяви: „Проверих какво е определението за измама и това означава да придобиеш предимство пред твой съперник чрез нещо, което те нямат. Аз не гледам на случилото се така. Според мен, по този начин просто изравнихме силите си”. Тези думи звучат странно, като вземем под внимание факта, че са изречени от човек, който години наред прилага „най-съвършената програма за взимане на допинг”. Мъж, който в продължение на години наричаше другите лъжци, защото още след първите му големи „успехи” се появиха слухове за нечестната игра на спортиста. Как обаче започва най-перфектната програма за взимане на допинг и кога известният колоездач и любимец на цял свят започва стремглаво да слиза от върха?
През месец октомври 2012 година, Американската антидопингова агенция ( USADA) излиза с подробен доклад, който наброява стотици страници и в който се твърди, че носителят на седем титли от „Тур дьо Франс”, Ланс Армстронг, е прилагал „най-съвършената, професионална и успешна програма за допинг в историята на спорта”. В доклада са включени показанията под клетва на 26 лица, като 11 от тях са преки съотборници на американеца и години наред са били свидетели на неговите злоупотреби. След като неопровержимите доказателства излизат на бял свят, желязната маска на герой, която Армстронг години наред държеше, започна да се пропуква. Американецът дори не възрази, когато излезе решение, в което се изискваше отнемане на всичките му спечелени титли след 1 август 1998 година, включително и седемте отличия от „Тур дьо Франс”. Името на Армстронг беше изтрито от „златната книга” на участниците в тура, а неговите „славни” успехи се превърнаха в срамно петно в историята на спорта. Неприятностите за колоездача обаче тепърва започват. След шокиращите разкрития, спортистът беше притиснат до стената и мнозина се отрекоха от него. Като се започне от спортния гигант „Найк”, който е спонсор на Армстронг, и се стигне до собствената му фондация за борба с рака. И в това няма нищо чудно, тъй като в публикувания доклад от Американската антидопингова агенция излизат наяве едни меко казано страшни истории. Една от тях е за пътуване на Ланс Армстронг с двама негови съотборници до Валенсия през 2000 година. Там пред очите на двама лекари и мениджъра на „Ю Ес Постал Сървис” започва извършването на най-перфектната програма за взимане на допинг. От Армстронг и съотборниците му се източва кръв. Месец след това, по време на „Тур дьо Франс”, същата тази кръв се влива в спортистите. Именно благодарение на това вливане, на следващия ден за Ланс Армстронг е детска игра да увеличи преднината си в генералното класиране, като преодолява етапа до една от най-трудните височини по пътя на тура – Монт Венту. През 2002 година пък е провел „среща на четири очи” със съотборник, като му заявил, че ако иска да се състезава, ще трябва да следва програмата за допинг на отбора. Според свидетелските показания, най-често се е използвал еритропоетин. Голяма част от съотборниците на Армстронг твърдят, че употребата и намирането на това вещество, в даден момент е било толкова лесно, сякаш молиш съседа си за чаша захар. Друг съотборник на американеца пък е бил натоварен с „отговорната” задача да наглежда кръвта в хладилника, за да е сигурно, че токът не е спирал и кръвта не се е развалила. От свидетелските показания става ясно, че освен че години наред е печелил титли чрез употреба на забранени вещества, Ланс Армстронг е принуждавал много свои съотборници да практикуват неговия метод. Вярно е, че спортистът не е измислил сам цялата схема, но той е главната фигура, която стимулира употребата на допинг. В голяма част от свидетелските показания присъства тезата, че каквото Ланс е кажел, това се е случвало в отбора.
При създалата се ситуация, голяма част от привържениците на спортиста смятаха, че той си е направил равносметка за стореното. Уви, това изобщо не е така. Или поне не си личи Ланс да съжалява за нещо от интервюто, което даде за Опра Уинфри. Единственият момент, в който колоездачът си позволи емоциите да вземет връх, беше, когато говореше за битката си с рака. Той заяви, че когато е бил диагностициран с рак през 1996 година, тази случка изцяло е променила представата му за спорта. Армстронг твърди: „Битката ми с рака ме превърна в човек, който преследва победата с всички средства”. Въпреки обаче самопризнанията, които направи, в поведението на колоездача сякаш се усеща известна доза манипулация. Американецът заяви, че осъзнава огромната болка и разочарование, които е причинил на хилядите си почитатели, но той така и не им се извини. Напротив, Армстронг дори смята, че доживотната забрана да се състезава е твърде крайно решение и смята, че заслужава втори шанс. Наистина ли обаче човек, който е лъгал през по-голямата част от кариерата си, изведнъж може да се състезава на равни начала с останалите? Вярно е, че Армстронг не е единственият човек, който е измислил схемата за взимане на допинг и въпреки всичко, това не намалява вината му. Той е вярвал, че това е правилният начин, за да спечели и че целта оправдава средствата. Дори и сега, след като е паднал от върха на своята слава и масово одобрение, Ланс Армстронг по-скоро оставя впечатлението, че съжалява, че е бил хванат, а не защото е мамил години наред. Никой не може да предположи как ще се развият събитията в живота на колоездача от сега нататък. Едно обаче е сигурно, да паднеш от високо винаги боли и е много вероятно пак да изпиташ тази болка, ако не си вземеш нужните поуки.
