След случилото се по времето на 8-мата национална конференция на ДПС, медийното пространство бе залято от множество изказвания и речи на политици. Няма да коментирам инцидента, защото той се коментира достатъчно. В този текст ще наблегна на неуместните думи, които си позволиха да изрекат някои държавни мъже след инцидента.
Ще си позволя да кажа само две неща, свързани със самия инцидент. За най-странно в тази случка аз намирам това, че криминално проявеният извършител не само, че не е в затвора, а е дори сред присъстващите на конгрес на политическа партия, дори с бадж. Реално, резултатът е, че единственият пострадал от случката е самият извършител – той бе нападнат, бит с юмруци и ритници, бе отведен от залата с окървавено лице, опитаха се да му свалят и панталоните... Само дето не го изнасилиха... В крайна сметка този инцидент, който залепи всички пред мониторите на компютрите и телевизорите в съботния ден, доведе до изслушването на речта на Ахмед Доган от цяла България, а и от света, както и на речите на някакви хора, основно говорещи на развален английски някакви неща срещу министър-председателя и неформален лидер на ПП ГЕРБ.
Обществото в България е едно от най-толерантните към хора изповядващи друга религия и към хора от различни етноси, не само на Балкансия полуостров, но дори и в Европа, а вероятно и в света. Това е неоспорим факт, с който всички живеещи тук биха се съгласили.
Вече сме доказали това пред света още по времето на Втората световна война, когато България е ЕДИНСТВЕНАТА СТРАНА В СВЕТА, която спасява своето еврейско население!
Още по времето на османското владичество, обикновените поданици на султана – християни и мюсюлмани, са живеели в мир помежду си, а проблемите им са били създавани под ръководството на самозабравилите се тогавашни държавни служители – паши, везири и т.н., от чиято наглост са страдали както християните, така и мюсюлманите. Още британският аристократ, поет и политик Лорд Байрон, в началото на 19-ти век, изтъква пред „Камарата на лордовете“, че жителите на Османската империя, на които ние сме наследници, са много по-толерантни към другите вероизповедания, отколкото британското общество.
Днес България е единственото място на Балканския полуостров, а и от малкото в Европа, където никога не е имало дестабилизация на етническия мир, която е прерастнала във военен конфликт. Що се отнася до „Възродителния процес“, той е извършен по време на диктатура и е жестоко осъждан от обществото, и тогава, и днес.
Мисля, че държавниците проявиха изключителна наглост, като си позволиха бурни изказвания още в първите часове след инцидента. Някои от тях дори обидиха българския народ, говорейки за някаква фантастична омраза, напрежение и подобни глупости... Или поне аз се почувствах много обиден от това. Не че това се случва за първи път, но на фона на този инцидент ми изглеждаше като кощунство. Последните събития, които помня, с които политици умишлено се опитаха изкуствено да насадят етническа омраза, за щастие неуспешно, бяха събитията пред джамията Баня Башъ (която оформя „Триъгълника на толерантността“ в центъра на София, заедно със синагогата и църквата „Св. Неделя“) от пролетта на 2011 г. когато инициатор беше Атака, и чрез всяването на страх у ромите из цялата страна след събитията, които бяха свързани конкретно с фамилията на Кирил Рашков в село Катуница, Пловдивска област.
Лютви Местан, който беше предложен за нов лидер на ДПС, каза, че не знае кой е физическият поръчител на „покушението“ срещу Доган, но нямало съмнение, че истинският поръчител бил „езикът на омразата“, че „покушението“ не било само срещу лидера на партията. Позволи си да каже тези думи малко след случилото се, когато все още не се знаеше кой е извършителят. А извършителят се оказа, че е мюсюлманин от турски етнически произход. Това са много силни думи, особено в такъв момент, изречени емоционално и напълно несъобразително, като те биха могли да бъдат дори опасни в някои общества, слава Богу, не и в България.
Той не се спря само дотук, но афектиран продължи речта си, като заяви, че нямало да бъде достатъчно само формалното осъждане на този „акт на покушение“, като го определи не само като акт срещу Доган, но и „срещу интересите на над 1 млн. български граждани, които този лидер представлява вече 28 години“, вероятно визирайки етническите турци, чийто брой е 588 318 души, по данни на националното преброяване на населението от 2011г. Не не мисля, че е редно един лидер на партия да защитава интересите само на 1 милион български граждани (ако изобщо защитава някакви интереси различни от своите и тези на приближените му), след като е лидер на българска партия, която винаги е имала не само своите депутатски места в българския парламент, но е участвала дори и в кабинета на почти всичките правителства, откакто България не е народна република. Последно управляваха в т.нар. „тройна коалиция“ с Българската социалистическа партия и Национално движение Симеон Втори (вече Национално движение за стабилност и възход).
Той продължи още: „Бия камбаната и отправям призив не само към европейските лидери, но и към САЩ и световните лидери не просто да се разграничат от днешния акт, но да вземат отговорни политически решения за гарантиране на правото не само на политическите но и на етно-религиозните различия да имат свое равноправно присъствие в политическия, социалния и културен живот във всяка държава в днешния глобален свят“. Като капак на всичко това афектираният Местан заяви, че след този инцидент България вече не била същата – думи, които на мен ми напомниха на тези, които си позволи да изрече бившият американски президент Джордж Буш часове след атентатите от 11-ти септември 2001г., след които думи последваха войни. Надявам се, че не това целят политиците, със своите непремерени думи.
Още, Осман Октай си позволи да сравни случилото се в зала 3 на НДК с атентата на бургаското летище от изминалото лято. Но мисля, че хулиганството срещу Доган не може да се сравни по никакъв начин с терористичния акт от лятото на 2011 г. – едното по-вероятно е хулиганство, отколкото опит за убийство, а другото е успешно извършен терористичен атентат; Първото беше атентат срещу граждани на Израел, извършен от чуждестранна терористична групировка, а такива атентати, много по-мащабни, се случват с израелски граждани по целия свят, а второто - опит за покушение или просто едро хулиганство над лидер на партия, чийто извършител е български гражданин от турски произход. Също така, тези думи са изречени в момент, в който все още не са изяснени мотивите на извършителя – дали са лични, или той е бил само физически извършител. Сергей Станишев също използва много силни думи, като дори си позволи да нарече „наивници“ водещите на извънредното включване на БТВ – журналистите Ани Цолова и Виктор Николаев.
Лично аз имам прекрасни приятели от турски етнически произход. Категоричен съм, че различията на религиозна или етническа основа по никакъв начин не биха могли да повлияят негативно на нашите добри приятелски взаимоотношения. Днес деца от български и от турски етнически произход учат заедно, играят заедно, когато пораснат купонясват заедно, поддържат приятелства, помагат си, а често и се влюбват и създават семейства. Само един пример за такова стабилно семейство е това на българската джаз, поп и поп-фолк певица Есил Дюран, която живее на семейни начела с композитора Борис Павлов, с когото имат и син. На фона на тези факти, които съм сигурен, че всички интелигентни граждани на България биха ги потвърдили, да се говорят подобни глупости ми се струва като проява на изключителна наглост и неуважение към всичките 7 000 000 български граждани, които не само, че се уважаваме и живеем в мир и любов помежду си, а и сме пример за подражание за гражданите на много други страни, някои от които сами се представят като най-демократичните общества, но на практика далеч не е така.