Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

И в миналото, както и сега, празниците продължават и след Нова година!

01 Tuesday 2013, 14:24 часа • 1575 прочитания

На 5 януари е Кръстовден. На този ден свещеникът на селото обикалял къщите, ръсил ги със светена вода, най-често с босилекова китка, и така прогонвал нечистите сили и болестите, които бродели през изминалата година. Вероятно заради това се нарича още Попова Коледа. Вечерта на кръстовден се правела третата и последна „кадена вечеря“, а трапезата била постна. Имен ден на Зимния Кръстовден имат Кръстьо и Кръстана.

На 6-ти януари е Богоявление (още Йордановден или Водици). Това всъщност е един от най-важните християнски празници. Посветен е на кръщението на Исус в река Йордан. Свещениците на този ден кръщават вода, за да могат всички да се измият с нея за здраве. После се събират до най-близкия воден басейн, било то река, езеро и море, където попът хвърля кръст във водата, а мъжете се хвърлят в студената вода, за да го намерят. Това е един от малкото запазени стари български обичаи. В миналото този, който успеел да извади кръста, получавал дар от свещеника, а после обикалял къщите на чорбаджиите, които също му давали подаръци. Вярва се също, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Има поверие, че ако хвърленият кръст замръзне, хората ще са здрави. Ако пък времето е много студено и сухо, годината ще е плодорона. Според друго народно поверие, през нощта срещу богоявление небето се отваря и всеки, който види отвора, ще получи от Бог това, което си пожелае на момента. Има приказка за някакъв чорбаджия, който си пожелал: „Боже, искам да поумнея! Искам голяма глава!“ И в този момент главата му станала толкова голяма, че се заклещила в рамката на прозореца и не можел да се измъкне.

Понякога след мятането на кръста, група младежи и мъже хвърляли някого във водата облечен. Но той можел да се откупи от изкъпването с пари или с вино. На Йордановден се поднасят пита, жито, колачета, сарми със зеле и пълнени чушки. Тогава имен ден празнуват Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Боголюб, Боголюба и Божана.

На 7-ми януари се чества празникът на Св. Йоан Кръстител, още известен като Св. Йоан Предтеча. Той е пророк, който предрича идването на Спасителя. В миналото на Ивановден младоженците отивали на гости у кумовете си.  В някои краища на страната дори обредното къпане се състояло не на Йордановден, а на Ивановден. Накрая на деня хората излизали на празнично хоро, с което приключвал пълният цикъл на обичая Коледуване. На трапезата се слагали кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле, пита, баница, варено жито, фасул и др. 

Св. Йоан Кръстител се смята също за покровител на кумството и побратимството. В някои части на Балканите се е извършвал ритуал за побратимяване. Ако приятели искали да станат побратими или посестрими, те си отивали на гости един на друг, майките им ги закичвали с китки от бръшлян и чимшир, вързани с червен конец и златна пара, и ги благославяли: „Оттук насетне с чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!“

Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от почти 200 хиляди души. Празнуват имен ден Ивановците и производните му (напр. Йоан, Йонко, Яна), както и Калоян и Жан(а).

На 8-ми януари пък бил празник на жените, които помагали при раждането на децата, а сега официално е ден на акушерките. Нарича се Бабинден. Навремето обикаляли всички къщи, в които са бабували, носели червена вълна, мед и просо. Изкъпвали децата и намазвали челата им с мед за здраве. Майките пък им подарявали нови кърпи, сапун и китки. На обяд пък майките отивали на гости при бабата, която ги гощавала с баница и с варена кокошка, а привечер жените изкъпвали бабата. На трапезата се слагали месни сарми, свинско, праз лук и млечна баница.



 

 

Actualno.com
Actualno.com Колумнист
Новините днес