В края на всяка календарна година, медиите обичат да ни „заливат” с резултатите от ежегодни социологически изследвания. Проучванията са най-вече от типа на „най-бедната нация в Европа”, „най-мръсният град за живеене в ЕС” и „ най-нещастният народ в света”.
За никого не е изненада, че България заема лидерски позиции в подобни класации, като все още остава неясна целта на медиите да популяризират резултатите от подобни антипроучвания. Сякаш българският народ си няма достатъчно проблеми на главата, но и периодично трябва да му се напомня колко е изостанал от останалите „цивилизовани” държави по света.
На този принцип, неотдавна излязоха резултатите от проучване колко книги е прочел българинът през живота си. Както може и да се очаква от подобни изследвания, средностатистическият българин отново беше описан като „полуграмотно” същество, което прочита скромната бройка от 10 книги през целия си живот. Тези „шокиращи” данни отново накараха прочути медийни и литературни „експерти” подробно да коментират задълбочаващата се простотия в държавата.
Всички излязоха с „железни” аргументи как българинът трябва да излезе от вечното си състояние на зимен сън и да положи повече грижи за своето духовно и интелектуално усъвършенстване. Отново беше повдигнат и въпросът как да се провокира интересът на младите хора към четенето на стойностна литература, а не само на книги за магьосници и вампири.
Всичко това обаче се оказа просто разговор от типа „преливане от пусто в празно”, като никой не обърна внимание на интересната случка, която стана на 4-ти декември. Този ден се оказа доста интересен за жителите на столицата и най-вече за посетителите на култовия Национален дворец на културата. Причината: това беше денят, в който две събития, различни като огън и лед, трябваше да делят един покрив. На 4-ти декември започна годишният Панаир на книгата в НДК. Това обаче беше и денят, в който „прочутата” телевизия „Планета” отпразнува своя рожден ден с „грандиозен” концерт в зала 1 на Националния дворец на културата.
Смесването на посетителите на тези две мероприятия превърна НДК в едно доста атрактивно място. Не за друго, а просто в този ден там можеше да бъдат засечени от силно гримирани тинейджърки на високи токчета до „изнервени” представители на различни издателства, които биха удушили с голи ръце всеки, който си тананика „Водка с утеха”. Големият куриоз обаче се пораждаше от факта, че никой не можеше да разбере защо има такова странно съвпадение с датите.
Вярно е, че Националният дворец на културата е достатъчно голям, за да помещава няколко „културни” събития в рамките на един ден, но този път съвпадението беше меко казано абсурдно. Никой не успя да проумее безхаберието на организаторите, а един от представителите на голяма издателска къща дори заяви, че явно тазгодишният панаир на книгата има за цел да научи любителите на чалгата да четат. В интерес на истината, заглавията, които активно присъстваха на панаира доста се доближават до „ценностите”, за които се пее във фолк парчетата.
Изключително странно беше активното присъствие на захаросани любовни романчета и езотерична литература. Този тип книги изглежда придобиват все по-голяма популярност, като само от време на време могат да бъдат „изместени” от поредния роман за вампири и вещици. Дори обаче атрактивни предложения от типа на „Купуваш една книга, а получаваш втора безплатно” или „Две книги за 10 лева” не успя да „събуди” интереса на младите посетители, които бяха похарчили 15 лева, за да се сдобият с билет за „най-великия” концерт на годината и в трепетно очакване обсъждаха кои фолк величия ще „изгреят” вечерта на сцената.
Дано това да „светне” червената лампичка на организаторите и те да прецизират по-добре провеждането на подобни събития догодина. Факт е, че към никоя група от обществото човек не трябва да се отнася пренебрежително, но смесването на литература с чалга звучи меко казано смешно.
За мнозина е ясно като бял ден, че родното издание на панаира на книгата е на светлинни години от подобни издания в Европа. Това обаче не означава, че то трябва да бъде до такава степен унижено, че да се опитва да спечели симпатиите на чалга любителите и те да се превръщат в основната таргет група на издателствата. Просто не изглежда правилно.
