На 18 декември, 2012 година, почина един от най-големите и велики български актьори – Георги Калоянчев. Калата, както шеговито го наричаха колегите му, прекара последните години от живота си в изолация и спомени за славните си времена като актьор на сцената на Сатирата.
Георги Калоянчев си отиде 26 дни преди да навърши 88 години и 5 години след като се сбогува с публиката от сцената на Сатиричния театър. Негови познати и близки твърдят, че именно откъсването му от сцената го е сринало психически. Самият Георги Калоянчев заявява преди години, че иска да се оттегли преди да стане за смях на публиката, като се надява, че хората ще запомнят добрите му роли и персонажи.
Калата е един от малкото български актьори, които без капчица съмнение, можеш да определиш като народен любимец. Обичан и уважаван от поколения българи, неговите персонажи и образи завинаги ще останат като велики в историята на киното и ще топлят сърцата на многобройните му почитатели от всички възрасти. За повече от 50 години стаж на сцената и в киното, Калоянчев изиграва редица прочути роли, които и до ден днешен остават актуални и въздействащи.
Най-странното в случая е, че Калата никога не е имал планове да се занимава с актьорска професия, докато не отива на един злополучен изпит по немски език. В гимназията Калоянчев е бил „душата на компанията”, но въпреки всичко е притежавал доста „слаби” знания по немски език. Така в края на учебната година се налага великият актьор да се яви на поправка пред комисия. Верен на своя стил, Калата осъзнава, че единственият човек, който знае немски език от комисията е неговият преподавател по немски. Затова той решава да „включи” актьорския си талант в действие и да се преструва, че говори на немски. Накрая комикът успява да вземе изпита, а преподавателят му през смях заявява, че немски език може и да не научи, но от него би излязъл чудесен актьор.
Така след като през 1952 година завършва ДВТУ „Кръстьо Сарафов” (днешен НАТФИЗ), Калата моментално е приет в трупата на Народния театър. По това време основните задължения на актьора са се свеждали до това да замества отсъстващи колеги. Въпреки всичко през 1951 година Калоянчев прави своя дебют в киното във филма „Утро над родината”. Там актьорът се превръща в „ядрото” на филма, като изгражда образа на циганчето Сали.
Голямото признание за Калоянчев в киното обаче настъва през 1958 година, когато играе рамо до рамо с Апостол Карамитев в комедията „Любимец 13”. През 1962 година звездният тандем отново си партнира във филма „Специалист по всичко” – една от най-добрите български комедии за всички времена. Калата често е заявявал, че обича да играе драматични роли, но за съжаление, режисьорите сякаш му поверяват основно комедийни персонажи.
През 1963 година обаче режисьорът Рангел Вълчанов решава да „провокира” драматичния талант на актьора и му поверява образът на нестандартен криминален инспектор във филма „Инспекторът и нощта”. Това се превръща в една от най-запомнящите се и емблематични роли на Георги Калоянчев, като същевременно показва какъв многопластов талант притежава великият актьор. Калата е истински хамелеон по отношение на своите персонажи. Той изгражда всеки един образ с постоянство и перфекционизъм, като обръща внимание и на най-дребния детайл. Дори и неговият преподавател в НАТФИЗ, Боян Дановски, заявява, че това, което прави Калоянчев винаги е подплатено с житейска истина.
Актьорът изгражда поредица от култови образи във филми като „Вълчицата”, „Най-дългата нощ”, „Привързаният балон”, „Галилео Галилей”, „Езоп”, „Нощните бдения на поп Вечерко”, „Бон шанс, инспекторе” и други. Един от най-запомнящите му се персонажи си остава Бай Ганьо във филма „Бай Ганьо тръгва из Европа” на режисьора Иван Ничев. Образът на прочутия българин е изигран перфектно от Георги Калоянчев, а лентата се превръща в най-гледания български филм в първата половина на 90-те години.
Калата е един от най-награждаваните български артисти, но едва през 2003 година получава награда на Съюза на артистите за цялостно творчество. В същата година излиза и дългоочакваната биография на комика, озаглавена „Жив съм! Ваш съм!”, като това всъщност са последните реплики от пиесата „Господин Балкански”. Последното си превъплъщение Калата изиграва на сцената на Сатиричния театър в пиесата „Космонавти”. Там той си партнира с една от най-близките си приятелки и колежки – Стоянка Мутафова. Двамата за последен път играят заедно през 2011 година в сериала „Столичани в повече”. Там Калоянчев има кратка епизодична роля.
През последните години здравословното състояние на актьора рязко се влоши. В едно от последните си интервюта за вестник „24 часа”, Калата признава, че вече му е време да тръгне нагоре, но още му се живее. Истината е, че дори и в залеза на своя живот, великият актьор продължаваше да разсмива хората около себе си и да се прекланя пред театъра, киното и всичко, което е свързано с актьорското майсторство.
Поклон пред светлата му памет и неговия недостижим талант!
